Май само управляващите не искат да признаят – чуждестранните инвестиции продължават все така трайно да заобикалят България. Тенденцията се вижда съвсем ясно, но години наред нито една политическа сила, която е на власт не желае да изрече публично и официално този факт.
Дори от Българската агенция за инвестиции, които пряко комуникират с желаещите да разкриват тук чужди фирми често се оправдават с това, че данните на Българска народна банка (БНБ) не са съвсем изчерпателни и обикновено се ревизират в посока нагоре. Факт е, ревизират се, но въпреки това обемът на чуждестранните капиталовложения у нас остава далеч от желаното, а потенциалните инвеститори сякаш все по-трудно се „лъжат“ да дойдат тук. Данните се неглижират и от Министерство на финансите, които всяка година в доклада за държавния бюджет (в частта за състоянието на българската икономика) добавят едно-две изречения по въпроса. И толкова.
Но да представим някои цифри. В периода 2007-2017 г. общият обем на инвестициите у нас остава непроменен -около 18 млрд. лв. годишно, с пик през 2008 г., когато са 24 млрд. лв., но това е предимно благодарение на местните инвестиции, т.е. на инициативата на българския предприемач. Това каза изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев на пресконференция днес, по време на която бяха представени резултатите от анализ на чуждестранните инвестиции в България в периода 2007-2017 г. Анализът е разработен от експертен екип на БСК, с ръководител Камен Колев – зам.-председател на камарата.
Данните показват, че само за десет години преките чуждестранни инвестиции са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. те падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП - от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г. „Вече дори средствата от емигрантите са повече от чуждите инвестиции“, каза Радосвет Радев. И е съвсем прав.
Investor.bg редовно публикува данни на БНБ, според които тази тенденция е факт от поне една петилетка. За цялата 2017 г. сънародниците ни, които работят зад граница, са пратили на близките си в България над 1,15 млрд. евро. Това е с 284 млн. евро повече отколкото през 2016 г., когато сумата на преводите възлизаше на 869 млн. евро. За цялата 2017 г. чуждестранните компании са инвестирали в България 901,9 млн. евро.
Според бизнеса атрактивната данъчна среда у нас не е достатъчен стимул за чужди капиталовложения. „До скоро имахме конкурентно предимство по отношение на качествената работна ръка, но сега и това предимство е под въпрос, защото работници не достигат“, каза още Радосвет Радев.
Нещо повече, за периода 2007-2017 г. всички страни на Балканите са влошили показателите си и привлекателността си за чуждестранни инвестиции, което е резултат от световната финансова криза и международната конюнктура, но спадът в България е най-осезаем, коментираха от БСК. Докато в Турция, Румъния и Хърватия намаляването на обема инвестиции е наполовина спрямо обемите от 2007 г., то в нашата страна спадът на инвестициите е 12 пъти спрямо 2007 г. Страната ни е на последно място от изследваните съседни страни по обем инвестиции и след Сърбия и Хърватия по интензитет на инвестициите.
„Страната не използва в достатъчна степен външен инвестиционен ресурс за ускоряване на растежа в икономиката в сравнение с другите страни в региона. Показателен е примерът с Гърция, която изпитваше финансови и икономически затруднения в разглеждания период, бе подложена на специфични мерки на ограничения, но инвестициите в нея нарастват над три пъти от 0,6% от БВП през 2007 г. на 2% от БВП през 2017 г. Сръбската икономика, сравнима по размер с българската, привлича почти двукратно по-голям обем външни инвестиции“, пише в анализа.
Камен Колев припомни, че оптималното ниво на преките чуждестранни инвестиции за всяка една икономика е около 10% от БВП, докато у нас те не надхвърлят 2% от БВП. Според зам.-председателя на БСК най-важните фактори за инвеститорите са спокойствието и сигурността, а това означава стабилна (без чести промени) нормативна уредба, гарантирана сигурност на собствеността и качествено правораздаване, ниско ниво на регулиране и качествено административно обслужване, вкл. електронизация на административните услуги. Другата важна предпоставка за взимането на положително инвестиционно решение е наличието на работна ръка. Затова първостепенната ни задача е да осигурим достатъчно (и като брой, и като количество) квалифицирани кадри, особено за новите технологични производства, категоричен е Колев.
Добрата инфраструктура също е от съществено значение за всеки един потенциален инвеститор, коментираха още от БСК. Ще припомним, че лоши примери в този контекст, за съжаление, не липсват. Само преди няколко месеца германският холдинг Multivac Group, специализиран в производството на вакуумни опаковки, етикетиращи машини, системи за контрол и инспекция, както и роботизирани опаковъчни линии, откри нов завод в Индустриална зона Божурище. По време на церемонията от висшия мениджмънт на дружеството се оплакаха пред медиите, че в обекта има често прекъсване на тока, а откриването на завода се е забавило с близо 8 месеца заради инфраструктурни проблеми с газифицирането и захранването с електроенергия.
Според анализа на БСК водещ инвеститор в България през 2017 година е Холандия (885 млн. евро), следвана от Германия и Швейцария – с около 130 млн. евро всяка. С добри позиции са и съседните ни страни – Турция и Гърция – с по около 80 млн. евро всяка. Нестабилната икономическа ситуация в Турция и спадът на турската лира могат да доведат до допълнително нарастване на турските инвестиции у нас.
Значителен е делът на отрицателните инвестиционни потоци от Чехия (-301 млн. евро), Австрия (-142 млн. евро) и Норвегия (-70 млн. евро) през 2017 г.
За първото полугодие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. спадът на инвестициите се задълбочава 2 пъти (от 487,2 млн. евро на 246,2 млн. евро), посочват още от камарата.
Сривът се дължи предимно на отрицателния поток на дяловия капитал в капитала и резервите на българските дружества, коментираха още от работодателската организация.
07:14 | 14.09.22 г.