В резултатите за българската икономика за второто тримесечие прави впечатление ненормалната ситуация по отношение на лихвите на кредитиране на бизнеса. Има прираст на инвестициите, на кредитите, но лихвите по краткосрочните заеми са много по-високи от тези на дългосрочните кредити. Това означава, че търсенето е по-ниско, хората не обмислят бизнеса си така, че да има проекция в бъдещето. А търсенето на краткосрочни кредити означава, че бизнесът живее от днес за утре.
Това е мнението на проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН, изказано в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
В коментара си върху резултатите на българската икономика за второто тримесечие той се спря на инфлацията, но определи като по-важното перо това на инвестициите.
Той посочи, че БНБ не дава информация за характера на кредитите – за обема им, но по отношение на лихвите е логично търсенето на дългосрочни кредити да превишава това на краткосрочните.
“Това не е хубаво за икономиката, защото тя расте с дългосрочните кредити, заяви Гарабед Минасян и постави въпроса: Защо бизнесът се въздържа от влагането на дългосрочни инвестиции за производството в бъдеще.– Това означава, че оценката на бизнеса за ситуацията в дългосрочен план е неблагоприятна.”
Той напомни, че никога разчетите за бъдещето не се покриват, но показателите се основават на бизнес нюх към пазара.
“Експресните данни, публикувани за българската икономика през второто тримесечие, обикновено подлежат на корекции”, каза още професорът, но обърна внинание на ясно изразената тенденция през първото полугодие на тази година.
Той обясни, че дългосрочните кредити са по-рискови и по принцип за тях лихвите са по-високи от краткосрочните, но за юни средната лихва е около 5%, докато лихвените нива по краткосрочните заеми са 8,5%.
„Това е разлика от 3,5 процентни пункта, което показва, че търсенето на краткосрочни кредити превишава дългосрочните, категоричен е той.
Икономистът препоръча да се създадат условия, за да се увеличат инвестициите.
"Ако се погледне в структурата на БВП, ще открием и хубави неща: инвестициите растат с 4,4%. В структурата на разходите на производството до голяма степен този прираст се дължи на прираста на потреблението. В бъдеще предвиждам, че данните за икономически ръст ще стигнат 4%, но това е нисък процент за България предвид на дистанцията, която ни дели от ЕС", категоричен е той.
Според него инфлацията вече е 3,5% и вероятно ще се задържи така в бъдеще, поясни Минасян и припомни, че една от целите на Европейската централна банка е да поддържа инфлация около 2% в еврозоната, защото такъв процент инфлация на годишна база действа стимулиращо и на потреблението, и на производството.
Професорът препоръча инфлацията в България да е над тази в ЕС и изчисли, че в рамките на 3,5 – 4% тя е приемлива, но отчете, че има външни фактори, които ѝ влияят.
Икономистът от БАН не споделя преценката за по-ниските цени на някои храни в Германия, в Гърция, и заяви, че „положително ще се намерят стоки, които у нас са с по-високи цени от тези на съседните страни”.
“Но средното равнище на разходите за живот в ЕС е два пъти по-високо, отколкото у нас, добави Минасян. – И всичко това го чувстваме, когато в чужбина опитваме да поддържаме приемлив стандарт на живот.”
За "турската история" в настоящата икономическа ситуация, той смята, че това е „друга една балканска тъжна история” и прогнозира, че „нищо чудно след някоя и друга година и друг наш съсед да изпадне в такава ситуация”.
Вижте повече от разговора във видео материала.
12:32 | 12.09.22 г.