Последните изменения в Закона за банковата несъстоятелност, които предполагат ретроактивно действие и са свързани с фалита на КТБ, бяха определени от Института за пазарна икономика (ИПИ) като противоречащи на Конституцията.
В становище до Конституционния съд от Института посочват, че с §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на закона се дава обратна сила на две от алинеите на чл. 59, което е същинска ретроактивност.
Става дума за текстове, приети от Народното събрание, през февруари 2018 година. Те позволяват обявяването на прихващания от кредитори на банки във фалит като недействителни. Според ИПИ по този начин се нарушава правото на собственост на кредитора на банка. След обявяването на недействителността на прихващането кредиторите едностранно се превръщат в задължено лице, допълват още експертите.
За банката е въведена процедура за отмяна на прихващанията от страна на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, синдик или друг заинтересован кредитор, като това право е скрепено и с допълнителен срок, допълват още от ИПИ.
За кредитора по отмененото прихващане са преклудирани възможностите за участие както в самото производство по несъстоятелност, така и в самостоятелно съдебно производство. Това неминуемо води до неравенство на страните в съдебния процес и се явява противоречие на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, категорични са експертите.
Срещу записаното в закона се обявиха и от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Именно от тяхната жалба се сезира Конституционния съд и започна проверка на Закона.
Президентът Румен Радев също наложи вето на текстовете, но депутатите не се съобразиха с него.
Един от вносителите на промените - Йордан Цонев от ДПС, обясни, че са заведени 205 дела за прихващания след фалита на КТБ и материалният интерес от тях надхвърля 1 млрд. лева.
20:13 | 12.09.22 г.