51% от българските граждани одобряват еврото като валута на страната си. Това показва проучването Евробарометър, проведено от TNS между 11 и 12 април 2018 г. в седемте държави членки на ЕС, които все още не са се присъединили към еврозоната.
Като цяло са били анкетирани 7 008 респонденти от различни социални и демографски групи по телефона на майчиния си език от името на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към Европейската комисия.
Нивото на подкрепа към единната валута е най-високо в Румъния, където 70% го подкрепят. В Унгария този дял е 59 на сто. Делът на тези, които одобряват валутата, е най-нисък в Чешката република, като едва една трета (33%) се изказват в подкрепа на приемането на еврото, а най-много (34%) са срещу неговото въвеждане. В останалите държави опозицията надхвърля подкрепата: Швеция (56% срещу 40%), Хърватия (50% срещу 47%) и Полша (50% на 48%).
Социално-демографският анализ показва, че мнозинството от мъжете (57%) подкрепят въвеждането на еврото в своята страна, но по-малка част от жените (45%) споделят това мнение. Що се отнася до цялостното одобрение или опозицията, няма разлика между тези с различни нива на образование, но тези с по-високи нива на образование са по-позитивно настроени към единната валута от тези с по-ниски нива на образование. Самонаетите (50%) и служителите в компании (56%) са по-благосклонни към еврото.
Респондентите, които се чувстват добре информирани за еврото, са по-склонни да подкрепят въвеждането му (56% в сравнение с 46% от тези, които не се чувстват информирани). Онези, които очакват личните и националните последици да бъдат положителни (88% и 89%), също са по-скоро "за" въвеждането на еврото от онези с отрицателни очаквания (13% и 17%).
В повечето от анкетираните държави относителното мнозинство от запитаните смятат, че въвеждането от еврото е имало положителни последици за страните, които вече го използват. В Унгария (64%) и Румъния (62%) мнозинството твърди, че въздействието е положително, но в Чехия и Хърватия респондентите са по-склонни да смятат, че влиянието е отрицателно.
Точно половината от запитаните българи очакват еврото да стане официална валута за страната до 5 години. По-висок е този дял единствено в Хърватия (51%), докато в Швеция почти половината (48 на сто) смятат, че това няма да се случи никога в тяхната страна.
Повечето респонденти във всички страни смятат, че въвеждането на еврото ще повиши цените, като този дял варира от 74% в Хърватия до 51% в Унгария.
Както е известно, темата за влизането на страната ни в еврозоната стана актуална отново през последните месеци, след като в началото на годината финансовият министър Владислав Горанов обяви, че София ще подаде молба за влизане в ERM II до края на юни. През тази седмица правителството ревизира мнението си, като Горанов обяви, че страната ще се опита да влезе едновременно във валутния механизъм и банковия съюз - нещо, за което настояват както ЕК, така и Европейската централна банка.