Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране, както и за правна интеграция в eвросистемата. За това предупреждава Европейската централна банка в своя доклад за конвергенция, който бе публикуван в сряда.
През следващите години се очаква инфлацията постепенно да нараства, макар и с умерен темп, но в дългосрочен хоризонт съществуват сериозни опасения за устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията. Съгласно икономическата прогноза на ЕК от пролетта на 2018 г. средногодишният темп на инфлация ще нарасне до 1,8% през 2018 г. и през 2019 г. Рисковете за средносрочната прогноза за инфлацията са като цяло балансирани.
Рискове от подценяването ѝ са свързани с ускоряване инерцията на базисния икономически растеж и с несигурността относно прогнозните цени на петрола, а рискове от надценяване могат да възникнат при по-голяма несигурност относно развитието на световната икономика, което може да намали натиска по линия на международните цени.
В по-далечна перспектива съществуват сериозни опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се имат предвид и неотдавнашните увеличения на разходите за труд на единица продукция.
Процесът на догонване е възможно да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната с оглед на това, че БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.
В частност, докато почасовите разходи за труд в България са все още най-ниските в ЕС, нарастването на заплатите трябва да съответства, наред с другото, и на растежа на производителността на труда, за да се запазят ценовата конкурентоспособност и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори.
Заради режима на паричен съвет от ключово значение според ЕЦБ е да се сдържа инфлацията чрез подходяща политика, не на последно място чрез повишаване на производителността на труда в сектора на нетъргуемите стоки и услуги. Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за повишаването на потенциалния растеж. Това включва значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. По-нататъшно съкращаване на намаляващото, но все още тежко бреме на корпоративния дълг ще подпомага рентабилността, кредитния растеж и инвестициите на частния сектор.
От съществено значение е също да се укрепи националната политика, насочена към насърчаване на конкуренцията на стоковите пазари, и да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори. Необходими са и допълнителни усилия, за да се гарантира, че България ще продължи да подобрява дейността си по усвояването на средства от европейските фондове. При дългосрочна безработица, съставляваща голям процент от общата безработица, са необходими допълнителни мерки за повишаване на пригодността за труд и равнището на уменията на работната сила и за насърчаване на икономическото приобщаване на най-уязвимите сегменти от населението.
Политиката в областта на финансовия сектор следва да се ръководи от запазването на финансовата стабилност и да дава гаранции, че финансовият сектор има значителен принос за устойчив икономически растеж. През 2016 г. Българската народна банка извърши преглед на качеството на активите и стрес тест. Резултатите показаха, че банковата система се е възстановила от труса в средата на 2014 г. Освен това проведеният от Българската народна банка преглед на качеството на активите и стрес тест установи адекватна капитализация и ликвидност на банковата система. Според ЕК Българската народна банка продължава процеса на усъвършенстване на надзорните си практики в съответствие с осъществявания от нея План за реформиране и развитие на банковия надзор.
Въпреки постигнатия напредък кредитният риск още представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност при все още високото равнище на необслужваните кредити за нефинансови предприятия. Властите трябва да насърчат изчистването на балансите на банките чрез премахване на юридическите и съдебните пречки за преструктурирането на необслужваните кредити. И накрая, за да се засили доверието във финансовата система, е необходимо да се реализират всеобхватни планове за действие с цел допълнително усъвършенстване на надзора върху банковия и небанковия сектор.
Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. За устойчивостта на конвергенцията и икономическата стабилност ще спомогнат широкообхватни структурни реформи, имащи за цел подобряване на структурната устойчивост, бизнес средата, финансовата стабилност, качеството на работа на институциите и управлението.
За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики съгласно приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и да работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.
ЕЦБ признава, че през 2017 г. бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ в България съответстваха на маастрихтските критерии. От 2012 г. насам България подлежи на мерките по предпазния лост, залегнали в Пакта за стабилност и растеж. Според икономическата прогноза на ЕК от пролетта на 2018 г. изискванията на Пакта са спазени. Освен това в средно- и дългосрочен хоризонт рисковете за финансовата стабилност в България са малки отчасти поради нейната благоприятна изходна бюджетна позиция.
Благоразумната фискална политика и по-нататъшните структурни бюджетни реформи остават от ключово значение, за да се запази в бъдеще стабилността на публичните финанси, поясняват от ЕЦБ.
00:52 | 13.09.22 г.