Рекламата на хазартни игри набира все повече защитници

По-плашещото е, че според същото проучване 42% от българите смятат, че в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет. 86% - от играещите хазарт свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми споменават малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Според доклада на Института за модерна политика в проучванията няма пряка причинно-следствена връзка между мащабите на реклама и разпространение на различните форми на хазартни игри, в т.ч. на лотарийни билети, и процентa на страдащите от хазартна зависимост. „Този процент е относително стабилен и при пълна забрана на хазарта (когато тези лица участват в нелегални хазартни игри) и при масовото му рекламиране и разпространение. Не се наблюдават различия и в зависимост от модела на организиране на лотарийни игри – държавен монопол или лицензионен режим“, пише в документа.

Уточнява се само, че лотарийният билет е едно от най-евтините и достъпни забавления, по-евтино включително от билет за кино. В САЩ например данните сочат, че около 60% от участниците в щатските лотарии са от групата с най-ниски доходи, а близо 40% са от средната класа.

Ролята и задачата на държавата в случая с лотариите е да регулира и контролира игралната индустрия, така че да гарантира прозрачност, честност, защита на правата на потребителите и ефективно управление на средствата, които се генерират в държавния бюджет от лотарийните игри, посочват още авторите на анализа.

Но истината е, че това не се случва или поне не ефвективно. Investor.bg вече писа, че рекламата на хазартни игри всъщност се движи „по ръба“ на закона.

Преди три месеца финансовият министър Владислав Горанов освободи от длъжност тогавашния председател на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), без да посочи конкретни мотиви. По неофициална информация обаче уволнението на Огнемир Митев е заради медийни публикации, които уличават комисията в бездействие спрямо агресивната реклама на хазарт по националните телевизии.  

Именно ДКХ е институцията, която трябва да следи хазартните реклами и да налага глоби, ако те не отговарят на законовите изисквания. Към момента повечето клипове, които популяризират „игрите на щастието“, минават на ръба на закона и няма категорично тълкуване на разпоредбите. В чл. 10 от Закона за хазарта се забранява пряката реклама на хазартни игри, каквито са "Националната лотария", "Лотария България", а също и клиповете на държавния "Български спортен тотализатор" (БСТ).

В текста обаче има „вратичка“, която допуска няколко изключения, които позволяват да се обявяват наименованията на игрите, търговската марка на хазартния оператор, резултатите от игрите и спечелените печалби и тегленията на тиражите.

През март стана ясно също, че ДКХ започва проверка на трите най- големи национални телевизии – БНТ, bTV и Нова телевизия, във връзка с излъчвани реклами на хазартна дейност. Все още обаче няма резултати от инспекцията. Знае се само, че са изискани договорите за всички видове реклама на хазартни игри с телевизиите, за обявяването на печелившите участници и т. н.

Според института евентуалното ограничаване или пълната забрана за реклама на лотариите в съчетание с ограничаване на разпространението на лотарийни билети потенциално ще намали приходите от лотарийни игри, а оттам ще доведе до значително ощетяване на бюджета с десетки милиони лева постъпления.

По данни на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) през миналата година браншът е вкарал в държавната хазна 177 млн. лв. от данъци. Според разработка на в. „Сега“  приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. По-конкретно, най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88,5 млн. евро и 15,3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро. За сравнение - според данните на Amadeus фирмите на Озкан и Саневиан имат оборот от 167 млн. евро и 69 млн. евро, а след данъците печалбата им достига 3,1 млн. евро и 5,8 млн. евро. 

„Допълнителен негативен фискален ефект ще произтече от намаляването на приходите, съответно на данъчната основа на десетки хиляди дребни търговци, които притежават и управляват малки търговски обекти (магазини, будки и пр.), както и на големите търговски вериги. На фона на тези потенциални негативни последици привържениците на разглежданите рестрикции не предлагат адекватни и реалистични алтернативни възможности за компенсиране на очакваното сериозно намаляване на бюджетните приходи с няколко десетки милиона лева“, пише още в доклада на Института за модерна политика, но „удобно“ пропускат да кажат, че тези търговци плащат сериозни такси за „лукса“ да продават билети и в общи линии, веднъж започнали, трудно могат да се откъснат (схемата ще опишем подробно в друга публикация).

В крайна сметка от института предлагат въпроса да бъде разгледан и в Правната комисия на парламента, а Министерството на финансите да изготви оценка на въздействието върху приходите в държавния бюджет на предлаганите промени. От организацията настояват и да бъде възложено на компетентни научни организации да проведат емпирично проучване на състоянието на медицинския проблем „хазартна зависимост“ в България на базата на научно издържани методи и критерии за оценка.

В защита на рекламата на хазартни игри се обявиха и от КРИБ.

Още по темата вижте в разговора с Ангел Ирибозов, председател на БТАПОИИ.