Фискалната година започва с рекорден излишък от над 1,1 млрд. лева, който бързо се стопява заради нетипично високите дефицити през февруари и март – около 570 млн. лева общо за двата месеца, каквито не е имало от 2010 г.
Това се дължи на близо двойно по-високото увеличение на консолидираните разходи спрямо приходите. Ръстът на разходите е най-висок при възнагражденията за персонал, а заедно с това се наблюдава и увеличение на капиталовите разходи, пише в анализа на Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика.
Консолидираните приходи се увеличават с около 380 млн. лева през първото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предходната година, което в основна степен се дължи на данъчните постъпления. За разлика от предходни години, когато основният принос за увеличението на данъчните постъпления е на косвените данъци, тази година той е на данъка върху доходите на физически лица и осигурителните вноски.
През първото тримесечие на 2018 г. приходите от двата налога се увеличават съответно с около 140 млн. лева и 280 млн. лева, при увеличение на данъчно-осигурителните приходи от около 540 млн. лева, докато увеличението при косвените данъци е значително по-малко.
Ръстът на приходите от преки данъци не е изненадващ на фона на бързото развитие на пазара на труда, както и на увеличението на доходите. Заетите лица в икономиката са над 3,1 млн. души средно за 2017 г. по последни данни на НСИ, което е най-високото им ниво от 2009 г.
Коефициентът на заетост през 2017 г. достига рекордно високо ниво от 67% средно за годината, а заедно с това възнагражденията на наетите лица се увеличават средно с над 10% през годината. Всичко това естествено води до увеличение на приходите от данъци и осигуровки върху труда. Други фактори в действие от началото на 2018 г., които влияят върху тези приходи, са:
Увеличение на осигурителните вноски във фонд „Пенсии” с 1 пр.п.; Увеличение на минималните осигурителни доходи средно с 6,8%; Увеличение на необходимия стаж и възраст за придобиване на право на пенсия; Увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 460 лева на 510 лева; Увеличение на минималния осигурителен доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лева на 350 лева; Увеличение на минималната работна заплата от 460 лева на 510 лева.
Прави впечатление, че за цялата година е предвиден ръст на данъчно-осигурителните приходи от около 1,5 млрд. лева, а само за първите три месеца (1/4 от годината) увеличението им е в размер на 540 млн. лева (1/3 от предвиденото увеличение). Предвид сезонността на икономиката (първото тримесечие на годината е с най-ниска тежест), както и спецификата на данъчния календар, може да се очаква преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи.
Увеличението на разходите е донякъде очаквано, тъй като е предвидено в закона за бюджета за тази година, но темпото, с което нарастват, повдига някои въпроси.
Напълно очаквано увеличение се наблюдава при социалните и капиталовите разходи. От страна на социалните разходи е предвидено увеличение с около 450 млн. лева при разходите за пенсии и допълнителни 400 млн. лева разходи за здравеопазване. От страна на капиталовите разходи отново е заложена твърде висока цел – увеличение от 2,4 млрд. лева, но, за разлика от 2017 г., когато те намаляват на годишна база, тя изглежда една идея по-малко нереалистична.
През първото тримесечие на 2018 г. капиталовите разходи се увеличават с около 190 млн. лева в резултат на напредване при усвояването на средства по оперативните програми на Европейския съюз. Именно публичните инвестиции са посочени като двигател на ръста на инвестициите в икономиката през тази година в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, за разлика от предната година, когато частните инвестиции изпълняват тази роля.
Това, което буди най-силно притеснение, са увеличените разходи за заплати. В консолидирания бюджет за 2018 г. е планиран ръст от около 390 млн. лева, а само за първите три месеца на годината те нарастват с 200 млн. лева.
Ако този темп се запази, което изглежда напълно реалистично, може да се очаква поредното преизпълнение на разходите за заплати за последните няколко години.
Това е традиционен способ, при който бюджетът за годината подценява текущите разходи (заплати, издръжка, социални плащания) и надценява капиталовите разходи, а в течение на годината се правят прехвърляния от вторите към първите.
Към този „подход” на водене на политика се прибавят и неочаквани разходи в рамките на годината, каквото беше увеличението на заплатите в МВР от началото на април – допълнителен годишен разход от около 100 млн. лева.
Заедно с това са обещани и допълнителни 15 млн. лева за увеличение на заплатите в дирекциите "Охрана" и "Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство. По този начин очакваното увеличение на разходите за възнаграждения достига 500 млн. лева, като през първото тримесечие на годината (25% от годината) е постигнато изпълнение на 40%.
Предвид опита от последните години на гарантирано преизпълнение на разходите за заплати, както и лесното поддаване на правителството на искания за непредвидени нови разходи, каквато е увеличението на заплатите в МВР и в затворите, може да се очаква преизпълнение на тези разходи.
Въпреки че изпълнението на бюджета за едно тримесечие не е достатъчно, за да се правят заключения за цялата година, то запазването на някои бюджетни практики определено помага за формиране на очаквания.
От данните за данъчно-осигурителните приходите например може да се очаква тяхното преизпълнение през годината, както поради рекордните нива на заетост и високия ръст на възнагражденията, така и поради очакванията за запазване на сравнително висок темп на увеличение на потреблението.
От данните за разходите може да се очаква ново неизпълнение на капиталовите разходи, макар и по-малко в сравнение с предходни години, и преизпълнение на текущите разходи като заплати и социални плащания.
11:12 | 13.09.22 г.