Нормализирането на паричната политика не се поставя под въпрос, но ще зависи от два главни фактора - икономическото развитие и динамиката на инфлацията. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев пред Views. The EUROFI Magazine. Интервюто е разпространено от пресцентъра на банката.
В него Радев пояснява, че неконвеционалните мерки на Европейската централна банка (ЕЦБ) са съхранили банковия сектор на Европа като цяло, но поддържането на тези мерки в дългосрочен период може да има неблагоприятен период.
"Банките може да привикнат към стимулиращите условия на финансиране и лесния достъп до ликвидност, така отлагайки необходимото преструктуриране или укрепване на своите баланси", допълва още Радев.
Мерките на централната банка може да отпаднат и по-бързо от очакваното на фона на широкообхватна икономическа експанзия и спад на безработицата в ЕС, прогнозира той, но допълни, че на този етап все още няма ръст на инфлацията.
Що се отнася до инструментите на паричната политика според Радев може да се очаква допълнително прекалибриране на програмата за закупуване на активи, докато ЕЦБ счита, че устойчивото коригиране на движението на инфлацията съответства на заложената инфлационна цел.
Необходими гъвкави и взаимно допълващи се мерки на икономическата политика за ефективно справяне с кризи, заяви още управителят на БНБ и похвали реакцията на ЕЦБ по отношение на глобалната криза. "Бяха избегнати рискове от ликвиден срив и пълна дезинтеграция на финансовите пазари", категоричен е Радев.
Пред изданието той коментира още, че е разумно да се очаква развитието на конюнктурата на паричната политика в държавите от ЕС извън еврозоната като цяло да следва динамиката в еврозоната. В противен случай нарастването на лихвения диференциал спрямо еврозоната може да породи волатилност на капиталовите потоци и валутните курсове в рамките на ЕС.
Урокът, който научихме от финансовата криза, е че е погрешно да поставяме всичките си очаквания за икономическо възстановяване и устойчивост в кошницата на паричната политика, обяснява още Димитър Радев. "Паричната политика може да бъде ефективна при справянето с криза само ако е подкрепена от други инструменти на икономическата политика", категоричен е той.
Според него стандартните мерки на паричната политика могат да смекчат цикличните колебания в икономиката в краткосрочен план. Дългосрочната им ефективност за ограничаване на последиците от криза или стимулиране на икономически растеж обаче ще зависи от цялостната устойчивост и гъвкавост на икономиката.
Понастоящем ниският темп на инфлация остава предизвикателство за паричната политика, предполагайки продължение на политиката на ЕЦБ за ниски лихвени проценти, докато ускоряването на икономическия растеж, движен от вътрешното търсене, може да е сигнал за натрупване на рискове от прегряване в някои страни от еврозоната, вероятно налагащи интервенции извън сферата на паричната политика, казва още Радев.
Той допълва, че сега, след края на кризата, е моментът за възстановяване на буферите, за преструктуриране и укрепване на институциите и оптимизиране на регулациите.
Българското председателство на Съвета на ЕС поставя силен акцент върху завършването на Банковия съюз и продължаване на работата по развитие на Съюза на капиталовите пазари. Но финансовата интеграция не е самоцел, а средство за постигане на ефективен и устойчив паричен съюз, отбелязва гуверньорът на БНБ.
Финансовата интеграция в ЕС изисква и ще се улеснява от сближаване на регулаторните стандарти и практики в надзора. Нейното забавянеслед глобалната криза не е непременно отражение на липса на доверие между националните органи. Въпреки това необходимо е допълнително подобряване на сътрудничеството в национален и трансграничен план.
"Последната криза ни помогна ясно да осъзнаем важни детайли от надзорните и икономическите политики и практики, които бе трудно да бъдат видяни при „нормални“ обстоятелства. Придобили ново познание и опит сега, ние би трябвало да можем по-добре да реагираме на криза в бъдеще", смята Димитър Радев.