Владислав Горанов е възпитаник на Математическата гимназия "Гео Милев", Плевен. В периода 1994 - 1999 г. завършва Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов" - Свищов, специалност „Икономика", Магистър по счетоводство и контрол.
От 1998 до 2001 г. е специалист Извънбюджетни сметки и фондове, експерт и директор на дирекция „Финансова политика" към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. През 2001 г. заема длъжността главен експерт в дирекция „Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове" към Министерството на финансите. От 2001 до 2009 г. е началник на отдел „Социални разходи" към Министерството на финансите, Управление на публичните финанси.
От август 2009 г. до април 2013 г. заема поста на заместник-министър на финансите. Народен представител в 42-то Народно събрание, което напуска по собствено желание през месец февруари 2014 година. След това Горанов е назначен за изпълнителен директор и член на управителния съвет на Общинска банка.
От ноември 2014 г. до януари 2017 г. е министър на финансите на България.
С Горанов разговаряме за стремежа на страната да влезе в ERM-II и еврозоната, за реформите във валутната зона, данъците...
Г-н министър, в началото на годината обявихте, че България ще подаде заявка за членство в ERM II - така наречената "чакалня" на еврозоната - до края на българското председателство в ЕС. Ще бъде ли спазен този срок?
- Няма причина да не бъде спазен. Ние сме в много интензивна комуникация с Европейската централна банка и Европейската комисия. Нашето разбиране е, че отговаряме на всички числови критерии и няма причина да отлагаме повече подобно решение. Още повече, че има и консенсус в обществото. На заседание на Икономическия и социален съвет, в който са представени всички бизнес организации и синдикати, категорично бе заявена позиция, че те очакват от централната банка и от правителството решителни действия в тази посока.
В разговор с Die Welt казахте, че влизането на България в еврозоната може само да я укрепи. Страната от години покрива основните критерии за членство. Реалната конвергенция на доходите ли е последното останало препятствие? Латвия влезе в ERM II с най-близки до българските нива на доходите, но е факт, че това стана в доста по-различна икономическа и геополитическа среда...
- Аз не мисля, че обстоятелствата, при които влязоха балтийските държави, са били по-благоприятни от ситуацията в момента. Рисковете пред европейската икономика са значително по-ниски, а степента на възстановяването ѝ е доста по-добра от времето, когато за последен път се разшири еврозоната.
Спорът дали една държава конвергира по-добре вътре или извън еврозоната, е малко като спора за кокошката и яйцето. Ако се погледне чисто статистически, може да се установи, че държавите извън еврозоната конвергират по-бързо от държавите вътре в нея. По мое мнение влизането на България в ERM II ще даде повече доверие в българската икономика и ще намали до минимум калкулираните политически рискове от страна на инвеститорите. И в този смисъл ще носи само позитиви.
Не намирам основание в аргументите на някои, че, видите ли, ние ще донесем някакви рискове за конкурентоспособността на българската икономика с присъединяването на лева към ERM II, или някакви други рискове по отношение на самата еврозона. Ние сме част от един успешен проект, наречен валутен борд, вече повече от 21 години, така че на практика сме членове на еврозоната - имайки ограниченията, но нямайки предимствата на пълното членство. Така че продължавам да смятам - и съм го заявявал многократно и на ЕЦБ, и на мои колеги финансови министри от еврозоната - че разширяването е полезно и за старите държави, и за онези, които се стремят да влязат в нея. Разбира се, спазвайки установените правила за членство в ERM II.
Канцлерът Меркел подкрепи българските амбиции за ERM II при посещението си в София. В същото време някои високопоставени фигури в германските финансови среди му се противопоставиха. Как си обяснявате това разминаване? - Не знам кои германски финансови среди визирате, но ERM II е колективно решение на държавите в него и на Европейската централна банка, като последната има решаващ глас в този процес. В този смисъл най-важната задача е да докажем на ЕЦБ, че българската държава напълно отговаря на описаните критерии. Оттам нататък това, което трябва да се направи допълнително - като реформи или като настройване на финансовата ни система за пълноправно членство в еврозоната - ние сме готови да го свършим. Опитът за неравнопоставено отношение и поставяне на предварителни условия към България за подобно членство, не е в съответствие с един от основните принципи в договора за функциониране на Европейския съюз: за еднакво третиране на държавите членки. И ние не можем да приемем за честна позицията на този, който казва: изпълнявате критериите, но нямате място в ERM II и еврозоната. Ние сме поели ангажимент за членство в нея още при присъединяването си към Европейския съюз, и това е въпрос само на време и изпълнение на критериите. А нашето разбиране е, че тези критерии са изпълнени.
Членството в еврозоната автоматично води със себе си и членство в банковия съюз. В същото време неговите конкретни очертания все още са обект на ожесточени спорове между различните държави. Какви предимства и рискове крие евентуалното членство в него за България? Как гледате на предложенията за Единна схема за гарантиране на депозитите например - не само като финансов министър, но и като действащ председател на Еcofin, съвета на европейските финансови министри?
- След кризата в Гърция и в други южни държави, някои от водещите икономики в ЕС поставят въпроса, че първо трябва да се постигне надежден механизъм за намаляване на рисковете във финансовия и в банковия съюз, и след това да се говори за споделяне на рисковете, каквото например представлява единната схема за гарантиране на депозитите Която между другото е наистина добра инициатива и рано или късно трябва да се намери консенсус за нейното прилагане.
Това е фундаментален спор. Някои държави от севера претендират, че южните членки си позволяват по-разхлабена финансова и икономическа политика, а това влияе върху общата европейска валута и създава допълнителни рискове. Сигурен съм, че големите държави, най-вече Германия, Франция и Италия, ще намерят консенсус в това отношение и очаквам в близко бъдеще - разбирайте следващите няколко месеца до една година - да се намерим компромис за завършване на банковия съюз чрез механизмите за намаляване и споделяне на рисковете.
Нещата се забавиха доста заради трудната политическа обстановка в Германия през последните шест месеца. За щастие те имат вече стабилно правителство. Ситуацията в Италия добавя известна несигурност, но се надявам и там да се намери решение.
Чуха се гласове, че България може да се присъедини към банковия съюз още преди членството в еврозоната, чрез т. нар. механизъм на „близко сътрудничество“ (close cooperation). Не би ли поставило обаче това страната в неравностойно положение - отстъпвайки доста правомощия към единния европейски надзор, но продължавайки да носи цялата отговорност за местния банков сектор и да поема всички тежести при евентуални проблеми в сектора?
- Нито една държава досега не е участвала в т. нар. "близко сътрудничество". В този смисъл ние, заедно с централната банка, разглеждаме присъединяването към банковия съюз и към еврозоната като два успоредни и едновременно протичащи процеса. Предпочитаме - а и така е записано в договора за функциониране на ЕС - тези процеси да протичат едновременно. Затова и гледаме с недоверие на едно решение да бъдем ангажирани първо с присъединяване към банковия съюз - което между другото може да стане само по наша молба - преди приемането в ERM II. Готови сме да поемем ангажимент след присъединяването на лева към ERM II и преди влизането в еврозоната, да влезем в банковия съюз. Но за нас това са процеси, които трябва да завършат едновременно.
За обикновените хора приемането на еврото е свързано най-вече с риска от спекулативно увеличаване на цените, от което в миналото се оплакваха страни като Гърция или Италия. Реален ли е този риск? И какви биха били непосредствените и най-бързо почувствани ползи от еврото за българите?
- Страховете се насаждат от хора, които не разполагат с достатъчно информация, или които имат интерес държавата да не е в силна позиция. Колкото и странно да звучи, има такива хора, които се изказват по темата. Опитът на последните присъединили се към еврозоната страни показва, че тези страхове са пресилени и такива инфлационни процеси не се забелязват. Ние планираме скоро да организираме една конференция по темата в София, на която да поканим партийни лидери, експерти, и да обсъдим ползите и рисковете от пълноправното членство на еврозоната. Но със сигурност примерите от ранните години на създаването ѝ са без покритие в последните години. Механизмите за контрол върху спекулативно увеличаване на инфлацията, които са приложени в Словакия или в балтийските държави, работят успешно.
А предимствата са безспорни. Първо, повишаване на доверието в българската икономика. Премахване на всички ограничения, свързани с управлението на активите на Българската народна банка. Намаляване със сигурност на лихвените равнища за бизнеса и населението заради достъпа до ликвидност, който ЕЦБ осигурява. Вероятно веднага след присъединяването към ERM II оценката на кредитните агенции за конкурентността на нашата икономика ще бъде повишена... Така че аз убедено вярвам, че от членството в еврозоната България и българското общество ще извлекат само предимства. Така смятат и работодателите, и синдикатите, а и повечето парламентарно представени партии. Може би дори всички.
Ако си представим степените на интеграция в Европейския съюз, ние се намираме на практика в преддверието, само с членството в него. Отсъствието ни от Шенген и от еврозоната може да се приеме за непълноценно членство. Можем да ги разглеждаме като три концентрични кръга, от които еврозоната е най-вътрешният. Ние още сме в най-външния.
Банките и пенсионните фондове могат да играят съществена роля при насърчаване на икономическия растеж - според това кого и как са склонни да кредитират или как инвестират акумулираните си средства. Според вас всички банки в България ли подкрепят различните отрасли и фирмите от различни региони? Забелязвате ли предпочитания или избягване на определени сектори и клиенти?
- Ако говорим само за пенсионните фондове - тъй като банките имат доста по-голяма свобода на опериране - законодателят още при реформата в края на 90-те години заложи един консервативен модел на управление на активите, с отделни инвестиционни ограничения. Тяхната цел е, от една страна, да дадат възможност да се генерира някаква капиталова доходност, но от друга, да не допускат твърде рисково инвестиране, което да постави собствеността на вложителите под риск. Смятам, че сегашният модел е добре балансиран между доходността и защитата интереса на вложителите. Още повече, че в годините след кризата възможностите за генериране на някаква спекулативна доходност са сравнително ограничени. Прокрадват се тези дали не може този ресурс, който е спестен, да се впрегне в някакви публични инвестиции.
Бързият отговор е "не". Защото това би означавало дефицитно финансиране и увеличаване на държавния дълг. Нашата концепция е, че трябва да се стремим към неутрално бюджетно салдо. Ако се налага да се финансира бюджетният дефицит, държавата може при благоприятни условия да го направи на международните пазари - показахме го през 2015 и 2016. Не е работа на правителството да намира инвестиционни решения за институционалните инвеститори.
08:00 | 14.09.22 г.