Вл. Горанов: Приемането на еврото ще донесе само ползи

Пенсионната система на България е изправена пред огромни демографски предизвикателства - очаквано увеличаване на продължителността на живота, съпътствано от намаляването на населението, предстоящото оттегляне от трудовия пазар на най-многочислените български поколения и замяната им от най-малочислените... Прогнозите на МФ сочат остро влошаване на дефицитите в пенсионната система след 2040 година. Какво може да се предприеме срещу това?

- Механизми, разбира се, има. Трябва да се отчита, че балансът в осигуряването бе съзнателно нарушен през 2001-2008 година, когато съзнателно се намаляваше осигурителната вноска. Смяташе се, че така ще намалим цената на труда и ще увеличим конкурентоспособността. Това вероятно бе вярно, до голяма степен. Въпреки че в годините след кризата се видя, че ниската осигурителна вноска не означава задължително ниска безработица и висока заетост.

Но със сигурност пенсионно-осигурителният модел, който почива на солидарността - тоест, че пенсиите на днешните пенсионери се плащат от днешните осигурени - предполага при нарушена демографска структура и застаряващо население да се мисли за по-дълъг трудов живот. Говоря в дългосрочен план, тъй като промените, които ние направихме през 2014-2015, ще дадат глътка въздух. Те са свързани с увеличаване на осигурителната вноска с 2%, с поетапно увеличение на възрастта за пенсиониране, което върви, макар и с по-бавни темпове от предложените. Подобни мерки могат да се приложат и в бъдеще, когато дефицитът стане такъв, че измести другите разходи на държавата и принуди правителствата да мислят за допълнително преразпределение.

Така или иначе при увеличаващата се продължителност на живота, при демографските процеси, които наблюдаваме от двадесетина години, и при ниската осигурителна вноска не можем да очакваме пенсионните фондове да тънат в охолство. Въпросът е доколко прогнозите, които сега се правят за след 2040 г., ще останат актуални, и дали процесите няма да се променят. Аз съм убеден, че много български граждани, млади хора, които заминават да учат в чужбина, все по-често се връщат веднага след завършване на висшето си образование, или малко след това. В последните две години повече хора се връщат, отколкото заминават. 

Със сигурност внасянето на външна работна ръка извън ЕС не е задължителна панацея. Аз гледам скептично на такова решение. Макар че ако се налага краткосрочно, сме готови да го подкрепим.

Автоматизацията и изкуственият интелект вероятно ще разтърсят основно трудовия базар в близко бъдеще и ще обезсмислят напълно много от нискоквалифицираните професии. При тези обстоятелства е разбираемо, че правителството определи образованието като основен приоритет. Не би ли могъл обаче този приоритет да бъде финансиран по-сериозно? По прогнози на Министерство на образованието до няколко години училищата ще загубят 40% от учителите си заради навършена пенсионна възраст...

- По-добре късно, отколкото никога. Можеше и по-рано да се постави този приоритет. Но щом постигнем това учителската заплата да е по-висока от средната за страната, по естествен път ще бъдат привлечени по-добри учители. Смея да твърдя, че подобна тенденция вече се забелязва. Това, че учители се пенсионират, не значи, че няма кой да влезе на тяхно място.

По-скоро нашата политика е насочена към повишаване на ролята на българския учител, и на възможността да изискваме повече от него. Ролята на семейството - аз самият съм родител - се неглижира в последните 20-25 години. Родителите сякаш очакват образователната система да свърши цялата работа по обучение и възпитание на децата. Нещо, което при каквито и да е нива на възнаграждение не можем да очакваме само от учителите.

В годините преди 1989 г. в класните стаи влизаха най-добрите 30 % по успех от завършващите висше образование. Днес не е така. Искам да се върнем към тази статистика. Но за да стане това, трябва да дадем възнаграждение, което да привлече тези млади хора.

България е една от страните с най-ниски данъци като дял от БВП в Европа - ако не греша, изпреварена само от Ейре и Румъния. Това не противоречи ли донякъде на обявените цели за намаляване на социалното неравенство? С оглед и на възходящия икономически цикъл, логично ли ще е да се преразгледа данъчната система в близко бъдеще според вас?

- Тук по-скоро въпросът е дали концептуално искаме държавата да решава вместо нас, преразпределяйки по-голяма част от нашия доход, или сами да решаваме за себе си. Този въпрос се свежда до общия размер на данъците.

Вторият въпрос се отнася до облагането на доходите на физическите лица. Той често се повдига - дали не трябва да въведем прогресивно облагане, така че този, който е по-инициативен и печели повече - да плаща повече. Моето мнение е, че все още няма достатъчно аргументи в полза на прогресивното облагане в момента. Освен това, че някои са по-неуспешни в живота и затова трябва другите да им плащат. За мен политиката за справяне с неравенството има място, но тя трябва да минава през по-добър достъп до образование и по-широка система за социална закрила, а не през прихода. Тоест да не стане така, че този, който е по-слабо образован и няма високоплатена работа, да бъде освобождаван от ангажимент за плащане, а този, който е инвестирал повече в себе си, който е по-успешен и изкарва повече, да бъде натоварван допълнително.

Справянето с неравенството трябва да започва от по-добрия достъп до образование. Това не изключва дори мерки, свързани с принуда. Знаете колко деца върнахме в образователната система с административни мерки срещу родителите, които не носят отговорност дали децата им посещават училище... Ако едно дете не бъде нахранено или заведено на лекар, то се отнема от родителите му, защото те не се грижат добре за него. В същото време ако не ходи на училище, ако е лишено от социални компетентности - а увреждането от това може да е дори по-голямо - държавата няма никакви претенции към този родител, и не го смята за безотговорен.

Колкото до цялостната преразпределителна роля на държавата, няма и 30 години от времето, когато тя решаваше изцяло вместо хората. Много хора са с носталгия по това време. Но за да може държавата да решава преобладаващо вместо индивида, трябва да имаме много силно развити институции и гражданско общество. За да сме сигурни, че държавата е ефективна във взимането на решения. Ако имаме съмнения за това, трябва да оставим на обикновения, образования човек сам да решава как да разпределя доходите си. В този смисъл продължавам да смятам, че поддържането на ниски данъци е добро.

Някои данъци - например такса смет - бяха преразгледани така, че да намалят тежестта върху бизнеса и да я увеличат върху гражданите...

- Сметосъбирането и поддържането на чистотата са услуга, която трябва да е обвързана с това кой колко замърсява. Премахваме постепенно една несправедливост: юридическите лица да плащат на база стойността на активите, без да се държи сметка дали действително тяхната дейност замърсява.

Безспорно поправянето ѝ ще е предизвикателство за местните власти, защото ще пребалансира тежестта между бизнеса и населението. Общините трябва да положат усилия да направят сметосъбирането максимално ефективно.

В същото време държавата регулира много други фактори, като цената на тока, с обратната философия - ниска тежест върху населението и висока върху бизнеса. Логично ли е да се уеднаквят принципите на таксуване?

- Ако визирате енергоснабдяването, отчасти сте прав, отчасти - не. Предстои обаче едно голямо уравнение да се реши, свързано с дългосрочните договори на т. нар. "американски" централи, с които сме в доста напреднала фаза на преговори. Очаквам в следващите няколко месеца да постигнем резултат, който ще облекчи тежестта върху бизнеса и населението. Ще спра дотук, защото част от преговорите са още на работен етап.

Да, това са части от изкривявания на социалната политика. Имаше още по-лоши примери през годините, когато се потискаше промяната в цената на електроенергията по чисто политически съображения. Това доведе до декапитализиране на енергийната система и до нейната огромна задлъжнялост.

Да не говорим, че допуснахме твърде рано, още преди поставените срокове, България да изпълни квотата за енергия от възобновяеми източници. Оценяваме го като стратегическа грешка, защото технологиите постоянно поевтиняват и високата цена, която се плати за подобни инвестиции в миналото, можеше да е доста по-ниска, ако не бяхме избързали.

За съжаление често политическата класа се подчинява на конюнктурни и популистки решения с оглед някакво очаквано политическо дълголетие. Но през годините е доказано, че популизмът не е донесъл дълголетие на нито една партия, и на нито един политик. Крайно време е да разберем, че трябва да сме повече рационални, отколкото привидно угодни на избирателите.

България има най-стария автопарк в ЕС, донякъде и в резултат на облагането, което се основава най-вече на платежоспособността на купувачите им и съответно толерира най-евтините автомобили. Повечето страни в съюза вече прилагат облагане на база замърсяване. Какви са аргументите този принцип да не се прилага и у нас? Как гледате на схемите за субсидиране на екологични автомобили, които се прилагат в някои други европейски страни?

- Има различни примери в Европа. Факт е, че у нас моделът, по който се облагат леките автомобили, е свързан най-вече със стойността им, без в достатъчна степен да отчита замърсяването и екологичната следа, която всеки автомобил оставя. Правим анализи в министерството заедно с Националното сдружение на общините. Сигурни сме, че това е проблем, който ще се задълбочава, защото в доста европейски страни в момента се обмисля или вече налага политика за пълно премахване на дизеловите леки автомобили.

Това автоматично ще увеличи естествения натиск България да се превърне още веднъж в гробница на автомобили втора ръка от Европа, в случая - дизелови. Така че със сигурност нямаме много време за реакция. Трябва да засилим ролята на екологичния компонент в облагането на леките автомобили. И не трябва да е толкова лесно да имаш лек автомобил. На практика сега с една средна работна заплата в София можеш да отидеш до Дупница, да си купиш един автомобил и пак в рамките на тази заплата да го регистрираш и да започнеш да участваш в движението. Нещо, което го няма никъде - поне в Европа.

Отдалечаването на обикновения човек от държавата го превръща в хейтър, който смята, че някой друг му е длъжен. А всъщност държавата - това сме всички ние и всеки сам трябва да намери своето място в нея. Както с претенциите към политиците като част от гражданското общество, така и със собствения си принос към правилата, които трябва да се спазват.

Текст: КОНСТАНТИН ТОМОВ
Фотография: ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Интервюто е дадено за Investor Digest 

Научете повече по темата за еврозоната, банковия сектор и др. на специализираното издание на Клуб Инвестор „Банки и финанси“, което ще се проведе на 9 май 2018 г. в Capital Fort. Събитието е посветено на актуалните теми в банковия сектор и дигитализацията на финансовата индустрия. Повече за програмата и лекторите тук.