Пенсионната система на България е изправена пред огромни демографски предизвикателства - очаквано увеличаване на продължителността на живота, съпътствано от намаляването на населението, предстоящото оттегляне от трудовия пазар на най-многочислените български поколения и замяната им от най-малочислените... Прогнозите на МФ сочат остро влошаване на дефицитите в пенсионната система след 2040 година. Какво може да се предприеме срещу това?
- Механизми, разбира се, има. Трябва да се отчита, че балансът в осигуряването бе съзнателно нарушен през 2001-2008 година, когато съзнателно се намаляваше осигурителната вноска. Смяташе се, че така ще намалим цената на труда и ще увеличим конкурентоспособността. Това вероятно бе вярно, до голяма степен. Въпреки че в годините след кризата се видя, че ниската осигурителна вноска не означава задължително ниска безработица и висока заетост.
Но със сигурност пенсионно-осигурителният модел, който почива на солидарността - тоест, че пенсиите на днешните пенсионери се плащат от днешните осигурени - предполага при нарушена демографска структура и застаряващо население да се мисли за по-дълъг трудов живот. Говоря в дългосрочен план, тъй като промените, които ние направихме през 2014-2015, ще дадат глътка въздух. Те са свързани с увеличаване на осигурителната вноска с 2%, с поетапно увеличение на възрастта за пенсиониране, което върви, макар и с по-бавни темпове от предложените. Подобни мерки могат да се приложат и в бъдеще, когато дефицитът стане такъв, че измести другите разходи на държавата и принуди правителствата да мислят за допълнително преразпределение.
Така или иначе при увеличаващата се продължителност на живота, при демографските процеси, които наблюдаваме от двадесетина години, и при ниската осигурителна вноска не можем да очакваме пенсионните фондове да тънат в охолство. Въпросът е доколко прогнозите, които сега се правят за след 2040 г., ще останат актуални, и дали процесите няма да се променят. Аз съм убеден, че много български граждани, млади хора, които заминават да учат в чужбина, все по-често се връщат веднага след завършване на висшето си образование, или малко след това. В последните две години повече хора се връщат, отколкото заминават.
Със сигурност внасянето на външна работна ръка извън ЕС не е задължителна панацея. Аз гледам скептично на такова решение. Макар че ако се налага краткосрочно, сме готови да го подкрепим.
Автоматизацията и изкуственият интелект вероятно ще разтърсят основно трудовия базар в близко бъдеще и ще обезсмислят напълно много от нискоквалифицираните професии. При тези обстоятелства е разбираемо, че правителството определи образованието като основен приоритет. Не би ли могъл обаче този приоритет да бъде финансиран по-сериозно? По прогнози на Министерство на образованието до няколко години училищата ще загубят 40% от учителите си заради навършена пенсионна възраст...
- По-добре късно, отколкото никога. Можеше и по-рано да се постави този приоритет. Но щом постигнем това учителската заплата да е по-висока от средната за страната, по естествен път ще бъдат привлечени по-добри учители. Смея да твърдя, че подобна тенденция вече се забелязва. Това, че учители се пенсионират, не значи, че няма кой да влезе на тяхно място.
По-скоро нашата политика е насочена към повишаване на ролята на българския учител, и на възможността да изискваме повече от него. Ролята на семейството - аз самият съм родител - се неглижира в последните 20-25 години. Родителите сякаш очакват образователната система да свърши цялата работа по обучение и възпитание на децата. Нещо, което при каквито и да е нива на възнаграждение не можем да очакваме само от учителите.
В годините преди 1989 г. в класните стаи влизаха най-добрите 30 % по успех от завършващите висше образование. Днес не е така. Искам да се върнем към тази статистика. Но за да стане това, трябва да дадем възнаграждение, което да привлече тези млади хора.
България е една от страните с най-ниски данъци като дял от БВП в Европа - ако не греша, изпреварена само от Ейре и Румъния. Това не противоречи ли донякъде на обявените цели за намаляване на социалното неравенство? С оглед и на възходящия икономически цикъл, логично ли ще е да се преразгледа данъчната система в близко бъдеще според вас?
- Тук по-скоро въпросът е дали концептуално искаме държавата да решава вместо нас, преразпределяйки по-голяма част от нашия доход, или сами да решаваме за себе си. Този въпрос се свежда до общия размер на данъците.
Вторият въпрос се отнася до облагането на доходите на физическите лица. Той често се повдига - дали не трябва да въведем прогресивно облагане, така че този, който е по-инициативен и печели повече - да плаща повече. Моето мнение е, че все още няма достатъчно аргументи в полза на прогресивното облагане в момента. Освен това, че някои са по-неуспешни в живота и затова трябва другите да им плащат. За мен политиката за справяне с неравенството има място, но тя трябва да минава през по-добър достъп до образование и по-широка система за социална закрила, а не през прихода. Тоест да не стане така, че този, който е по-слабо образован и няма високоплатена работа, да бъде освобождаван от ангажимент за плащане, а този, който е инвестирал повече в себе си, който е по-успешен и изкарва повече, да бъде натоварван допълнително.
Справянето с неравенството трябва да започва от по-добрия достъп до образование. Това не изключва дори мерки, свързани с принуда. Знаете колко деца върнахме в образователната система с административни мерки срещу родителите, които не носят отговорност дали децата им посещават училище... Ако едно дете не бъде нахранено или заведено на лекар, то се отнема от родителите му, защото те не се грижат добре за него. В същото време ако не ходи на училище, ако е лишено от социални компетентности - а увреждането от това може да е дори по-голямо - държавата няма никакви претенции към този родител, и не го смята за безотговорен.
Колкото до цялостната преразпределителна роля на държавата, няма и 30 години от времето, когато тя решаваше изцяло вместо хората. Много хора са с носталгия по това време. Но за да може държавата да решава преобладаващо вместо индивида, трябва да имаме много силно развити институции и гражданско общество. За да сме сигурни, че държавата е ефективна във взимането на решения. Ако имаме съмнения за това, трябва да оставим на обикновения, образования човек сам да решава как да разпределя доходите си. В този смисъл продължавам да смятам, че поддържането на ниски данъци е добро.
Някои данъци - например такса смет - бяха преразгледани така, че да намалят тежестта върху бизнеса и да я увеличат върху гражданите...
- Сметосъбирането и поддържането на чистотата са услуга, която трябва да е обвързана с това кой колко замърсява. Премахваме постепенно една несправедливост: юридическите лица да плащат на база стойността на активите, без да се държи сметка дали действително тяхната дейност замърсява.
Безспорно поправянето ѝ ще е предизвикателство за местните власти, защото ще пребалансира тежестта между бизнеса и населението. Общините трябва да положат усилия да направят сметосъбирането максимално ефективно.
В същото време държавата регулира много други фактори, като цената на тока, с обратната философия - ниска тежест върху населението и висока върху бизнеса. Логично ли е да се уеднаквят принципите на таксуване?
- Ако визирате енергоснабдяването, отчасти сте прав, отчасти - не. Предстои обаче едно голямо уравнение да се реши, свързано с дългосрочните договори на т. нар. "американски" централи, с които сме в доста напреднала фаза на преговори. Очаквам в следващите няколко месеца да постигнем резултат, който ще облекчи тежестта върху бизнеса и населението. Ще спра дотук, защото част от преговорите са още на работен етап.
Да, това са части от изкривявания на социалната политика. Имаше още по-лоши примери през годините, когато се потискаше промяната в цената на електроенергията по чисто политически съображения. Това доведе до декапитализиране на енергийната система и до нейната огромна задлъжнялост.
Да не говорим, че допуснахме твърде рано, още преди поставените срокове, България да изпълни квотата за енергия от възобновяеми източници. Оценяваме го като стратегическа грешка, защото технологиите постоянно поевтиняват и високата цена, която се плати за подобни инвестиции в миналото, можеше да е доста по-ниска, ако не бяхме избързали.
За съжаление често политическата класа се подчинява на конюнктурни и популистки решения с оглед някакво очаквано политическо дълголетие. Но през годините е доказано, че популизмът не е донесъл дълголетие на нито една партия, и на нито един политик. Крайно време е да разберем, че трябва да сме повече рационални, отколкото привидно угодни на избирателите.
България има най-стария автопарк в ЕС, донякъде и в резултат на облагането, което се основава най-вече на платежоспособността на купувачите им и съответно толерира най-евтините автомобили. Повечето страни в съюза вече прилагат облагане на база замърсяване. Какви са аргументите този принцип да не се прилага и у нас? Как гледате на схемите за субсидиране на екологични автомобили, които се прилагат в някои други европейски страни?
- Има различни примери в Европа. Факт е, че у нас моделът, по който се облагат леките автомобили, е свързан най-вече със стойността им, без в достатъчна степен да отчита замърсяването и екологичната следа, която всеки автомобил оставя. Правим анализи в министерството заедно с Националното сдружение на общините. Сигурни сме, че това е проблем, който ще се задълбочава, защото в доста европейски страни в момента се обмисля или вече налага политика за пълно премахване на дизеловите леки автомобили.
Това автоматично ще увеличи естествения натиск България да се превърне още веднъж в гробница на автомобили втора ръка от Европа, в случая - дизелови. Така че със сигурност нямаме много време за реакция. Трябва да засилим ролята на екологичния компонент в облагането на леките автомобили. И не трябва да е толкова лесно да имаш лек автомобил. На практика сега с една средна работна заплата в София можеш да отидеш до Дупница, да си купиш един автомобил и пак в рамките на тази заплата да го регистрираш и да започнеш да участваш в движението. Нещо, което го няма никъде - поне в Европа.
Отдалечаването на обикновения човек от държавата го превръща в хейтър, който смята, че някой друг му е длъжен. А всъщност държавата - това сме всички ние и всеки сам трябва да намери своето място в нея. Както с претенциите към политиците като част от гражданското общество, така и със собствения си принос към правилата, които трябва да се спазват.
Текст: КОНСТАНТИН ТОМОВ
Фотография: ИВАЙЛО ПЕТРОВ
Интервюто е дадено за Investor Digest
Научете повече по темата за еврозоната, банковия сектор и др. на специализираното издание на Клуб Инвестор „Банки и финанси“, което ще се проведе на 9 май 2018 г. в Capital Fort. Събитието е посветено на актуалните теми в банковия сектор и дигитализацията на финансовата индустрия. Повече за програмата и лекторите тук.
преди 6 години Идеята за Еврото по принцип е много хубава! Но дори при равни условия, може да се спори за въвеждането му, по отношение на идентичността, историчността и др. фактори. А какво да кажем за нашите условия? Съкратен, орязан бюджет, който е покрил всички коефиценти не означава изпълнени критерии! Липсата на свобода на дееспособност за младите, стимули за бизнеса и сигурност, от държавата са основни проблеми, отдалечаващи ни от зоната. Ниският стандарт на живот, засегнат във вторатата част на статията, също не може да бъде пропуснат. Така, че влизането не бива да бъде самоцел, а условията за това трябва да бъдат реални а не шаблонни цели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това че ще има дълга опашка от мераклий за лапане е по-вече от сигурно. Друг е въпроса дали от ЕЦБ, познавайки чудесно нашите *** а и имайки горчив гръцки опит, дали изобщо ще им го позволят?... аз мисля че контролът ще е безпрецедентен, за което предварително им благодаря! И ако тая дълга опашка от *** не успее да лапне нищо, тогава същите ще ревнат вкупом да излизаме от ЕЗ. По това ще се ориентираме чудесно: ако си мълчат доволно, значи 10 млрд изгоряха, но ако реват неистово да бягаме от ?, значи контролът е солиден и българинът може да си отдъхне...а може би е прекалено хубавко за да е истина...е нека поне да си помечтаем....надеждата умира последна.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това са големи игри с големи играчи. Никога не сме вземали важни решения сами, а е било под диктовка и условия,питайте И.Костов и Миглена Кунева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години При падането на валутният борд ще се освободи резерва от 10 милиарда лева и вече записват лакомите ( свои хора) на опашката за присвояването им. И с бодри крачки след Гърция... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Навярно заради лошите последици при ползването на лева, някои специалисти предлагат в Република България да се въведе еврото.Държавите с прилагането на еврото са със сходни (както в Република България) лоши последици.Тези специалисти какво ще предложат за спасението на държавите, които ползват еврото?Истината е, че съвместно със създаване на ползи, левът и еврото създават щети.Сега Европейският съюз не зачита поведението на Европейската централна банка да прилага еврото без защита срещу създаваните от него щети.При допусканото пренебрегване на щетите от еврото Европейският съюз е със съдба на жертва и подсигуряван провал. Днес за Република България съществената необходимост е ползването на защита срещу щетите от лева. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Точно , въпреки че по принцип подкрепям влизането в евро зоната то няма да реши проблема че 25 % от кредитите в Бг се оказаха не обслужвани . Няма как при такова отписване лихвите да са ниски и това си е чисто наш или по скоро на южна европа феномен отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години леле, леле напрао Господ ни пази от тоя *** Горанов дет е завършил изгорелото у Свищов в Обедната почивка .... тц тц тц добре, че тия у ЕЦБ не са иддиоти кат него и нема ни пуснат нивга с тва евро щот ше сме им само вътрешно отделение и а дано че иначе ше стане мазало с еврото дома, туризъм ако е имало неккъв с евро нема има никкъв, с цените напрао ше си еббе Франко Джаза мани мани ..... аре да свалят правителството нешо и тоя тъппанар селлски да пали за село да пасе оФцете .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Мисля, че е изключително важно хората, които влизат в дискусия по такива значими теми, като приемането на еврото, да са запознати и да имат някакъв опит. Имам усещането, че нещата, дискусията, се води на политическа основа, а е важно решението за влизането в Еврозоната да бъде базирано на икономически обосновки...Преди няколко месеца Софиянски излезе и каза, че лева е подценен и че проблемът с бедността може да се реши с едно фиксиране на лев евро 1:1. Побиха ме тръпки. Този човек беше ПМ на България и е взимал решения, които ни касаят всички нас. Такова непознаване на материята е опасно. Общо взето хора, които са прочели тук-там неща от вестниците и коментират....Трябва да е ясно следното, смяната на едни хартий с други не води до промяна на икономическото поожение - т.е. не може да се стане богат само със смяна на печатната машина и маслото. Ползите, за които говори Горанов не съм сигурен, че съществуват. Той казва, че полза ще бъде намаляването на риска при кредитирането и достъпа до евтин капитал. Въвеждането на еврото по никакъв начин не променя кредитния риск на бг банките или на икономиката. Резултатът от тази заблуда го виждаме в Гърция. Гърция влезе в Еврозоната и извднъж взе да пуска дълг на същите нива като дълга на Германия - изобщо не ми е ясно какви са били тези инвеститори дето са купували гръцки дълг. Аз ако съм инвеститор и трябва да избера на кого да си дам парите, много ясно, че ще искам по-висока премия за инвестиция в България. Бг банките ще имат достъп по финансиране от страна на ЕЦБ, но трябва да се знае механизма на това как работи пазара на ликвидност в Евро. Банка с кредитна позиция под ААА трудно може да се докопа до ниски лихви - и сега не им пречи ,ако са сатбилни да си набавят капитал. 2ро ако искаш пари от ЕЦБ, те не ти ги дават без нищо, а дават срещу гаранция- примерно ДЦК. Мисля, идеята, че ще взимаме пазри без лихви не е вярна....Темата е толкова широка, че не виждам дали така накратко може да се приключи. Но важното е, че трябва да се информират хората какви са рисковите - примерно, разпадане на ЕС. Какво ще се случи с българските валутни резерви? Има ли шанс да не си ги получим обратно? При нова криза, да не се окаже, че ние ще плащаме сметките на другите. и т.н. и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години ФОНДА Е ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА С ТОЧНО РАЗПИСАНИ ЦЕЛИ ЕДНА ОТ КОИТО БЕШЕ ТАЗИ ДА РЕШИ ПРОБЛЕМА С КТБ , с който държавата нямаше никакво отношение!Не си прочел това което съм написал за ФГВБ : "ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА няма активи" !!!!ПРОБЛЕМА С КТБ не бе държавен , а на участващите в тази ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КАСА банки, които ТРЯБВАШЕ ДА ГО РЕШАТ с увеличаване на капитала !!!Защо да го правят това УВЕЛИЧЕНИЕ НА КАПИТАЛА , когато се намери едно правителство на което изобщо не му беше работата да се превръща във ФИНАНСОВА ИНСТИТУЦИЯ и осигурява пари на някакъв БАНКОВ ФОНД!!!Истинско БЕЗУМИЕ е ДЪРЖАВАТА ДА ТЕГЛИ ОТ ТЕЗИ БАНКИ ЗАЕМИ И ДА ГИ ДАВА НА ТЯХНАТА ВЗАИМОСПОМАТГАТЕЛРНА КАСА !!!ЗАЩО ТЕЗИ БАНКИ НЕ НАПЪЛНИХА ТЕХНИЯ ФОНД С ИЗИСКВАЩАТА СЕ СУМА И НЕ ПЛАТИХА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА АКЦИОНЕРИТЕ НА КТБ?? ЗАЩО РИСКА ГО ПОЕ ДЪРЖАВАТА ?!!!!ДЪРЖАВАТА ДА НЕ Е БАНКОВА ИНСТИТУЦИЯ или пък ти си адвокат на всички тези престъпници вкарали ни в един схеми на обслужване на задължения по които нямама никакво отношение като данъкоплатци?!!КТБ е христоматиен пример какво представлява ПАРИЧНИЯ СЪВЕТ и как с фиктивни фалити не някой друг , а пак ДАНЪКОПЛАТЕЦА ЩЕ ПЛАЩА НА ТАРИКАТИТЕ!!Знаеш ли колко ПРОЦЕНТА от ДЪРЖАВНИЯ ЗАЕМ отишъл за КТБ е възтановен на ДЪРЖАВАТА?!! ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СИНДИКА МОЖЕ ДА РАБОТИ И НА ЧЕРВЕНО С РАЗНИТЕ ДЕЛА ПО ЦЕСИИТЕ. Аферата КТБ няма да е последна!!!Виж какви ги върши БНБ с разрешението за продажба на ОБЩИНСКА БАНКА на едни СВЪРЗАНИ лица с които ВАНЬО ТАНОВ води война, завършила с неговата смърт. УБЕДЕН СЪМ, ЧЕ РАНО ИЛИ КЪСНО НА НАС НИ ПРЕДСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕМ АРЖЕНТИНСКИЯ СЦЕНАРИИ НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ВАЛУТНИЯ БОРД!!Колкото по късно това се случи , толкова драматизма ще е по голям!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Това не са безвъзмездно дадени пари. А Фондът не е акционерно дружество, така че банките не са акционери. отговор Сигнализирай за неуместен коментар