Кабинетът прие по-консервативна бюджетна прогноза за следващите 3 години

Министерският съвет одобри днес средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., съобщиха от правителствената информационна служба. 

Както се очакваше, прогнозата не предвижда промяна на републиканските данъци, но прави впечатление, че очакванията за икономиката са по-консервативни спрямо декемврийските очаквания на финансовото министерство.

По-конкретно сега от ведомството на Владислав Горанов очакват понижаване на номиналната стойност на БВП през 2019 и 2020 г. Според приетия от кабинета документ, произведените стоки и услуги в страната ще се увеличат с 3,8% през 2019 г. (предната прогноза бе за икономически ръст от 3,9%) и с 3,7% през 2020 г. (при предишна прогноза за 3,9%)

За тази и следващата година се залага повишение на данъчните приходи, предимно от преките налози и осигуровки. Прогнозата е те да бъдат в размер на 5,8% от БВП вместо 5,5%, както се предвиждаше преди няколко месеца. 

Очаква се делът на ДДС спрямо БВП да достигне 9,5% през тригодишния период вместо 9,3%, както бе посочено в прогнозата през декември. Постъпленията от осигурителни вноски се очаква да бъдат 8,9% от БВП вместо 8,6%.

През 2019 г. се очаква номинален ръст от около 2,7 млрд. лв. в приходната част на бюджета спрямо програмата за 2018 г., като увеличението на данъчно-осигурителните приходи ще е над 2,4 млрд. лв., основно в резултат на предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта. Намалението в неданъчните приходи за 2019 г. е вследствие на планирания за 2018 г. еднократен неданъчен приход от 400 млн. лв. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“, посочват от МФ. 

В пролетната прогноза обаче се наблюдава съществена промяна в постъпленията от еврофондовете, които ще намалеят значително през 2020 г. и 2021 г. Според записаното в графата за помощи от чужбина по консолидираната фискална програма (КФП), където са включени предимно парите от Брюксел, става дума за понижение от близо 300 млн. лв., като се очаква постъпленията от ЕС да достигнат 2,6 млрд. лв. през 2020 г. и 2,4 млрд. лева през 2021 г.

В прогнозата има и сериозно увеличение на предвидените субсиидии – с близо 250 млн. лева годишно. Така например се очаква Българска академия за науките  (БАН) да разполага през следващите 3 години със съответно 103, 107 и 111 млн. лева за всяка от годините. Предишната прогноза предвиждаше 88 млн. лева за догодина и по 92 млн. за 2020 и 2021 г.

Друг любопитен момент, че спрямо предишната прогноза очакванията за ръст на заплатите са се повишили, но заедно с ръстът на доходите се ускорява и инфлацията. Заложеното повишение на цените надвишава 2% през следващите 3 години. 

Средносрочната бюджетна прогноза за 2019-2021 г. предвижда увеличение на минималната работна заплата от 510 на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 година. 

Същевременно се залагат по-високи данъчни данъчни приходи, особено от преки данъци и осигуровки.

Според документа през следващата година разходите за Министерството на отбраната ще се увеличат само с 11 млн. лв. От МФ припомнят, че тази година бюджетът на ведомството беше увеличен със 113 млн. лв, което позволи да бъдат повишени заплатите на военните. Такава възможност за догодина обаче няма, което вероятно ще попари намеренията на военния министър Красимир Каракачанов за допълнителни повишения на възнагражденията.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 22,7 млрд. лв. към края на 2021 г., или 18,2 % от прогнозното ниво на БВП.