В последните години несъбираемите приходи намаляват, заяви пред БНР председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Повод за коментара са данни от гражданско сдружение "Боец", които въз основа на информация от НАП заявиха, че голяма част от финансовия ресурс на страната се източва.
Данъчните пък отговориха на брифинг от 22 март, че от 2000 г. несъбираемият ДДС е 5,4 млрд. лева, най-вече от хора, които нямат никакво имущество. "Тези 5,4 млрд. лева са за 18 години от 2000 г.“, подчерта днес Менда Стоянова. Тя допълни, че тези несъбираеми приходи постепенно намаляват, за да стигнат през 2017 година до 270 млн. лева.
„Това говори, че постоянно се подобрява работата на приходните агенции", каза депутатът.
Менда Стоянова разясни, че част от тези несъбираеми приходи са такива заради веригата за източване на ДДС. Тя подчерта, че има координация между институциите, а информационните системи на НАП и митници са развити много през последните години и чрез анализ се идентифицират рисковете.
Председателят на бюджетната комисия заяви, че всички законодателни промени с цел по-добра данъчна събираемост срещат отпор. „Затваряш едни врати, които намаляват приходите на сивата икономика“, каза тя.
И определи подмяната на касовите апарати като мярка срещу укриването на обороти.
"Сумата от 5,4 млрд. евро, несъбрано ДДС от държавата за период от 17 години, е нормална за условията в България. Според мен тази сума е даже доста по-голяма", заяви пред БНР бившият заместник-министърът на финансите и бивш директор на Агенция „Митници“ Кирил Желев.
Той уточни, че става дума не само за данъчни задължения от минали периоди, но и за задължения към държавата, общините, бюджета на социалното осигуряване и този на НЗОК.
"Всички тези задължения са свързани с два основни проблема. Единият проблем е поведението на данъчните органи, но по-големият проблем е взаимодействието и координацията вътре в самите данъчни органи и между държавните органи и репресивния апарат на държавата – прокуратура, МВР", каза той.
Според него няма достатъчно висока данъчна култура и няма прилично ниво на данъчно поведение в „Икономическа полиция“ на МВР и в прокуратурата. "Парадоксът е, че те разчитат, че данъчните органи ще разкрият за тях неща, свързани с престъпления“, коментира той.
„Реално погледнато данъчните органи съумяват в голяма степен да си свършат работата и да увеличат събираемостта, но, едновременно с това, ако те не подобрят оперативното си взаимодействие с репресивните органи, там, където става дума за извършване на престъпление, точно там са възможностите за увеличаване на събираемостта", препоръча той.
Кирил Желев смята още, че плоският данък е остаряла форма за облагане и трябва да се премине към прогресивно облагане. Според него въвеждането на диференцирана ставка не води до преки ефекти за бюджета.