Парламентът прие нов Закон за платежните услуги и платежните системи, предаде БТА.
С него в българското законодателство се въвеждат изисквания на европейска директива за платежните услуги във вътрешния пазар. С новите текстове се допълва правната рамка на изключените от обхвата на закона услуги.
Investor.bg припомня, че с новия закон се въвеждат по-строги изисквания за издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция и дружество за електронни пари. Спазването на разпоредбите гарантира по-висока сигурност за потребителите на платежни услуги.
Въвеждат се нови два вида платежни услуги - услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка. В тази връзка се въвежда нов вид доставчици на платежни услуги.
Записани са специфични изисквания спрямо доставчиците на платежни услуги за ограничаване и контрол на операционните рискове.
Банките ще са длъжни да предоставят услуги по иницииране на плащане, което позволява финансовата институция да осъществи директна връзка между сайта на търговеца, от който клиентът иска да пазарува, и платежната му сметка.
Чрез тази услуга ще е възможно да се извършват евтини онлайн плащания, без да е необходимо потребителите да притежават кредитна или дебитна карта, електронен портфейл или да им се налага да ползват друг посредник между операциите.
Предвижда се таксите за почти всички извършвани от потребителите операции по платежните сметки да бъдат с размер по-нисък от средния за страната и средния за банката за съответния вид операция или безплатни.
Вторият тип услуги, които въвежда гласувания закон, са тези по предоставяне на информация за сметка, който ще даде достъп на потребителите до всички платежни сметки, които притежават при различните доставчици на платежни услуги чрез ползването на една онлайн платформа.
За да се повиши сигурността на потребителите при интернет услугите, новият закон задължава банките да установяват по различни критерии, както идентичността на онлайн търговците, така и на потребителите.
Всеки инцидент ще се докладва на БНБ.
С новия закон ще се намали максималният размер на загубите, които клиентът понася при загуба или кражба на платежен инструмент, като сумата пада от 300 до 100 лв. Ако сега при загуба, кражба или неправомерно плащане с банкова карта например клиентът на банката поема загубите до 300 лв., в новия закон този лимит се намалява до максимум 100 лв.
Въвежда се и максимален срок от 35 работни дни за отговор по жалба на клиент от страна на доставчик на платежни услуги. При подаване на жалба институцията трябва да отговори до 15 работни дни. Ако не може да го направи, законът задължава да обясни писмено на клиента защо и кога ще отговори, като до максимум 35 работни дни трябва да даде отговор на подадената жалба.
08:05 | 13.09.22 г.