Ново изискване за бизнеса влиза от тази година в сила - големите компании, освен годишния отчет за дейността си и финансов отчет, ще трябва да изготвят и нефинансов, който да публикуват заедно с другите.
Информацията за новите изисквания е от края на 2016 г., когато бяха приети в промени в Закона за счетоводството, но едва на 21 декември 2017 г. от Министерство на финансите публикуваха указания по какъв начин предприятията могат да го направят.
Важно е да уточним, че нефинансовият отчет е ново изискване, въведено с промени в Закона за счетоводството, които произтичат от европейска директива. Задължителни елементи на доклада са въздействията на компанията върху околната среда, социални и трудови въпроси, както и антикорупционните практики в предприятието. Нефинансовият доклад, както годишният финансов отчет и докладът за дейността, покрива период от 1 година и се издава всяка година.
„Споделянето на нефинансова информация дава невероятна възможност на компаниите да представят политиките и инициативите си, във връзка с важни за обществото теми. Нещо повече, проучванията показват, че инвеститорите все повече се вълнуват от начина на управление на компанията при взимане на решение дали да инвестират в нея. Това само говори за увеличаващото се значение на нефинансовите постижения на компании, редом с финансовите успехи. А дори и целта на компанията да не са инвеститорите, най-големите ползи от нефинансовия доклад са за изграждането на позитивен корпоративен имидж и доверие към компанията и мениджмънта ѝ. Новото изискване за нефинансово докладване дава възможност на компаниите да поемат по пътя към устойчивото бизнес развитие, да демонстрират лидерство, да докажат, че наистина са отговорни и че правят бизнеса си добре и успешно“, коментира за Investor.bg Пенка Коркова, консултант в denkstatt България.
Наред с положителните страни от въвеждането на новия отчет, има обаче и някои отрицателни аспекти. На първо място, компаниите все още не са достатъчно добре информирани по въпроса, а глобата за неподаването му е в размер от 500 до 3 хил. лв. и имуществена санкция от 2 хил. до 5 хил. лв.
Новото изискване се отнася за големите предприятия от обществен интерес, чиито среден брой служители за годината надвишава 500 души. Фирмите без дейност, разбира се не са задължени да подават този документ. „Големи предприятия са тези с нетни приходи от продажби над 76 млн. лв. или балансова стойност на активите над 38 млн. лв. В Закона има точна дефиниция и за публичен интерес, накратко: компании, които са публични дружества; финансови и кредитни институции; застрахователни дружества, дружества, които предоставят комунални услуги (ВиК, електрическа енергия и топлоенергия), търговски дружества, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ, БДЖ и дъщерните дружества“, коментираха още от denkstatt.
Според консултантската компания специфичните указания за изготвянето на нефинансовите доклади са били оповестени от Министерство на финансите с доста голямо закъснение и заради това компаниите са били в неведение доста дълго време.
Нефинансовият доклад се подава заедно с годишния финансов отчет до 30 юни всяка година, като те могат да са част от един и същ документ или да бъдат разделени. Допълнителна такса не се дължи. До 31 юли Агенцията по вписванията предоставя списък на Национална агенция за приходите (НАП) кои фирми не са спазили срока и не са подали нефинансовата декларация, а до 30 септември на текущата година данъчните трябва да направят проверка и да установят нарушенията. Нефинансовият доклад също следва да бъде публичен и достъпен за заинтересованите страни на компанията. denkstatt е на мнение, че създаването на отчета може да отнеме между 3 и 10 месеца.
Също така е много вероятно някои фирми да имат нужда от външна помощ за подготвянето на този документ. „От нашият опит през последните 10 години с компании в България, които доброволно избират да оповестяват нефинансова информация, изготвянето на първия нефинансов доклад е истинско предизвикателство. Дори и с наша помощ, изготвянето на добър нефинансов доклад, според международния стандарт на GRI, който компанията гордо може да комуникира с инвеститори, клиенти и изобщо обществеността, отнема по-скоро 10 месеца. Изграждането на вътрешните процеси по събиране на информация, наистина отнемат време“, обясни Пенка Коркова.
Друга любопитна подробност е, че не е съвсем ясно кой във фирмата изготвя отчета, защото нито един отдел не разполага в съвкупност с цялата информация.
„Ще трябва да се създадат крос-функционални екипи, които заедно създават доклада. Кой ръководи проекта зависи от финалните цели на компанията. Ако целта е просто отговаряне на изискванията, вероятно би бил финансовият директор. Но, ако компанията реши да се възползва от комуникационните възможности, които нефинансовия доклад създава, по-скоро би се озовал под шапката на „Корпоративни комуникации“ или „Връзки с инвеститорите“, обясниха още от denkstatt.
Иначе, Министерство на финансите препоръчва множество международни стандарти и насоки за изготвяне на нефинансов доклад. Министерството се реферира и предоставя връзки към 20 насоки, методологии и стандарти, които могат да са полезни при изготвянето на нефинансовите декларации. Проблемът е, че за компании, които за пръв път се сблъскват с тази тематика, 2 хил. страници насоки, към които се реферира МФ, могат да са, меко казано объркващи.
„Препоръките на финансовото ведомство реално се основават на добрите практики за изготвяне на доклади за устойчиво развитие. Принципите на стандарта за изготвяне на доклади на GRI (Global reporting initiative) например лесно се разпознават в препоръките на министерството. Ние от доста време работим с препоръките на GRI, като това е организацията, която беше активно намесена в създаването на изискванията за нефинансово докладване на европейско ниво“, обясни още Пенка Коркова.
Като цяло в счетоводните среди новото изискване не се толерира, защото създава излишни административни усложнение, но така или иначе то е факт и се прилага във всички страни от ЕС.