Как България се озова в офшорен списък на Украйна

От 1 януари 2018 г. в Украйна влизат в сила законови изменения, които разширяват списъка на държавите с офшорен режим. Справка на Investor.bg показа, че сред добавените страни са Естония, Латвия, Унгария, както и Малта, Грузия, Доминика и Сингапур. По-любопитното е, че България също фигурира в списъка, и то още от 2015 г.

Проблемът е, че въпросният списък автоматично превръща сделките с тези държави в контролирани за целите на трансферното ценообразуване.

Офшорният списък е актуализиран съгласно решение на украинското правителство от 27 декември 2017 г. и в него са включени нови 19 страни.

Иначе казано - ако украинска банка превежда средства от местно лице на една от страните в списъка, то тези преводи са проверявани и контролирани съобразно данъчното законодателство и мерките за изпиране на пари. Нещо повече, местната приходната администрация веднага трябва да подаде данни на разузнавателните служби и може да се стигне дори до спиране на трансакцията.

Пълният украински офшорен списък включва 85 страни. В него са изброени и критериите, по които Украйна определя коя държава да бъде включена.

Например, там попадат страни, които не предоставят своевременен и пълен обмен на данъчна и финансова информация по запитвания на Държавната фискална служба на Украйна. В списъка влизат и държави, които не са сключили с Украйна договорки за обмен на информация, както и територии, в които ставката на данъка върху печалбата за предприятията е с 5 и повече процента по-ниска, отколкото в Украйна (т.е. по-нисък от 13%).

Трябва също да уточним, че тук не говорим за номинална данъчна ставка, а за действително данъчно облагане, при което са взети предвид всички облекчения по отделни сектори, територии и дейности. Съгласно законодателството на Украйна всички сделки с фирми от страни, включени в списъка попадат под „особен“ контрол за трансферните цени.

Според различни украински медии по този начин страната се бори с данъчните измами. Целта е да се елиминират възможностите за непълно плащане на данъци, защото по този начин не се допускат отклонения на данъчното облагане чрез сделки със свързани лица.

Т.е., ако дадена българска фирма има търговски отношения с дружество в Украйна, то е възможно тя да бъде подложена на допълнителни проверки за извършените сделки и дали те са икономически изгодни и следват пазарните принципи.

Според медийни публикации Естония (по данни на естонската държавна телевизия), например, не е била уведомена за това, че е поставена в списъка, което пък е довело до различно данъчно третиране на естонските фирми, които оперират в Украйна.

На запитване от страна на Investor.bg от българското Министерство на финансите поясняват, че са запознати с решението. 

„На 27 декември 2017 г. кабинетът на министрите на Украйна прие Постановление № 1045, с което е утвърден Списък на държави, търговските сделки с които се считат за контролирани и по отношение на които се прилагат правилата за „трансферно ценообразуване“. Списъкът съдържа 85 държави (територии), които отговарят на критериите, определени в Данъчния кодекс на Украйна. За да бъде включена една държава в списъка, е необходимо тя да отговоря само на един критерий. България е включена в списъка по критерия "корпоративен данък", по-нисък от 13%“, обясниха от финансовото министерство.

Според отговора с данък се облагат местните за Украйна лица, които сключват каквито и да било сделки и операции с държавите, включени в списъка, независимо от факта дали тези операции са по пазарни цени, или не, а спрямо всички се прилагат правилата за „трансферно ценообразуване“.

Украинските резиденти могат да подадат специален отчет в данъчната служба  (Държавна фискална служба на Украйна) доказващ, че сделката е реална и е сключена по пазарни цени. Контрагентите от държавите, включени в списъка, не се облагат с никакви данъци, освен ако такива не се изискват по Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, категорични са от МФ.

Според ведомството на Владислав Горанов включването на България в списъка по чл. 39 от данъчния кодекс на Украйна само поради причина, че данъчният режим на облагане с корпоративен данък и данъчната ставка в България е по-благоприятен в сравнение с режима на облагане в Украйна е „непропорционално на преследваната цел (предотвратяване на данъчни измами), доколкото Република България обменя информация“.

„Република България подкрепя всички инициативи на европейско и международно ниво за превенция и борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, като едновременно с това считаме, че въвежданите мерки от отделните държави не следва да бъдат насочени към ограничаване на търговията, а към мерки за борбата с данъчните измами“, обясниха още от финансовото ведомство.

Оттам добавиха, че България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото с Украйна и тя може да получава информация от България за всички данъци, включително информация относно определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, обхванати от спогодбата.

Освен това България е ратифицирала Конвенцията за административно сътрудничество по данъчни въпроси, което според МФ допълнително допринася за постигането на пълна прозрачност по отношение на данъците и е основание за изваждане на страната от списъка на Украйна.

От финансовото министерство обаче не уточняват дали ще предприемат действия по изключване на страната ни от офшорния списък, нито по какъв начин ще стане това.  

Тук е момента и да добавим, че през 2015 г. Украйна добави и Австрия към същия списък, но много малко след като това стана обществено достояние, властите във Виена издадоха протестна нота и впоследствие страната беше извадена от списъка.

В телефонен разговор от Българо-Украинската търговско промишлена палата обясниха, че не знаят за този списък и не са получавали оплаквания заради фигурирането на България в него. Няма данни и за това дали наши фирми са били подлагани на допълнителни проверки от страна на украинските власти.

Само че дори да няма (засега) недоволни компании или засегнати бизнес интереси, казусът има негативен отзвук от чисто политическа гледна точка. Само преди месец, когато страната поех председателството на Съвета на ЕС, почти всяка втора публикация за България в чуждестранния печат започваше с това, че става дума за най-корумпираната страна в общността. Този имидж може да бъде оправен много трудно, ако България присъства в офшорен списък заедно с Малта, Бахамските острови, Гибралтар или Барбадос. 

Листата поставя на дневен ред и още един въпрос – не е ли време МФ да осъвремени Заповед № ЗМФ-1303 от края на 2016 г. за утвърждаване на списъка на държавите/териториите, които са юрисдикции с преференциален данъчен режим като реципрочна мярка.