В Западна Европа има съпротива срещу бързото влизане на България в еврозоната. Тази теза застъпи Гунтрам Волф, директорът на базирания в Брюксел икономически институт Bruegel в рамките на 12-тата годишна среща на правителството с бизнеса, организирана от Икономедиа.
„В Германия гората са скептични и този скептицизъм е свързан с конвергенцията. Ще кажете, че нивата на пазара на труда и инфлацията са по номиналните критерии и изглеждат добре, но трябва да се знае, че темповете на реален икономически растеж на България са догонващи. Как ще се задържи този растеж ще зависи от образованието“, каза икономистът. По думите му е важно дали се постига добър икономически растеж и то за продължителен период от време.
„Виждането е, че лошият пример с Гърция е предпоставка да не се рискува с приема на втора страна като нея в еврозоната. След като Гърция влезе в ЕС (б. ред. може би се има предвид еврозоната), тя загуби политиката си на сдържаност и дисциплина. Това може да се случи и с България“, допълни Волф. По думите му българските документи доказват пред европейските партньори, че България води зряла дълготрайна политика и това може да се докаже, като нарасне доверието към страната. Трябва да се отчете обаче, че скептицизмът е на много високо ниво, призна той.По-рано в събитието изказвания за стремежа на страната ни да влезе в едината валутна зона направи и гуверньорът на БНБ Димитър Радев. Да продължим с поддържането на изпреварващ икономически растеж при дисциплинираност на публичните финанси заедно с промените, които се извършват на пазара на труда. Това ще е отговорът за влизането в еврозоната, каза Радев.
15:56 | 13.09.22 г.