До края на българското европредседателство България трябва да стане член на механизма ERM II. Искаме на 1 юли да прочетем на сайта на БНБ, че България влиза в предприсъединителния механизъм за обменните курсове. За това призова председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) проф. Лалко Дулевски.
"Изпълнихме упражнението и платихме цената, не натоварихме Европейския съюз с 1 евро повече, в сравнение с Гърция и Испания. Българските граждани платиха сметката, искаме резултат, искаме да видим ефект от членството", заяви той.
Като ръководител на най-голямата организация – “гражданския парламент” на България, която обединява различни организации на гражданското общество в страната с общи интереси, той обяви, че има становище на ИСС за ускоряване на подготовката за присъединяване на България към еврозоната.
На ход е "тихата финансова дипломация"
Проф. Дулевски припомни, че още от 2016 г. страната ни е заявила намерението си за присъединяване към еврозоната. Според него сега това трябва да стане елегантно, на принципа на „тиха финансова дипломация“.
„Финансовият министър Владислав Горанов вече официално обяви, че страната ни ще кандидатства през юни за влизане в ERM II. В този момент ние силно и ясно казваме, че подкрепяме тази стъпка на правителството, настояваме пред всички европейски институции и Европейската централна банка да оценят по достойнство усилията на България при покриването на всички критерии, надяваме се всички наши партньори да подкрепят страната ни да стане член на еврозоната“, посочи той.
По отношение на провелия се дебат през миналата година за петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, председателят на ИСС изказа опасения, че точно еврозоната може да стане разделителната зона, заради която да видим Европа на две скорости.
„Нека гледаме проблема за членство в еврозоната, макар и с известни негативи и предизвикателства, като отговор на въпроса къде ще бъде България, ако не е член след пет години“, коментира проф. Дулевски.
Намаляване на системния риск
Според Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на БСК, ползите от присъединителния процес ще имат дългосрочни ефекти върху икономиката и социалната среда, а реализацията му ще ускори структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността, ще постигне и евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции.
По думите му в момента България е готова за присъединителния процес след 20-годишно пребиваване във валутния борд.
“Ние надплащаме сметката си за присъединяване към еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме, смята Бранков. – Влизането на България в вврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките и кредитната система.”
Димитър Бранков напомни, че от официални изказвания става ясно, че опасенията са преди всичко за ниското ниво на прозводителност, на конвергенция.
„България в момента е на средното европейско ниво на производителност и на доходи – 50%, измерени през т.нар. паритет на покупателна способност. Опасенията са, че страната ни няма да издържи на натиска на конкурентоспособност след присъединяването към еврозоната при това ниско ниво, което имаме. Има много мнения, но моето е, че ние и сега сме изложени на конкурентен натиск. Нашите пазари са отворени не само за страни членки на ЕС, но България е в общност на свободно движение на стоки и капитали и хора, отворени сме към трети държави, българската промишленост, българските производители и българската икономика са изложени на този конкурентен натиск и в момента", каза експертът.
Той е категоричен, че на това в момента може да се гледа не като на недостатък, а като на предимство, защото по механизма, с който се следят макроикономическите дисбаланси в 14 индикатора, България сега не отговаря само на два от тях.
Бранков прогнозира, че след като са спазени формалните критерии за присъединяване към ERM II по маастрихстките критерии, ако се спазят четирите критерия в рамките на един минимален срок от две години, и ако има съгласие от всички държави от ЕС и ЕЦБ, в България ще се ускорят всички реформи.
13:00 | 14.09.22 г.