България по пътя към еврозоната? Кога, ако не сега...

Левовете в марки сменям аз, вино за да пия в този час. Доларите стават, левовете не. Аз ще се напия в долари поне... 

Тази песен на Сашка Васева от вече не чак толкова близкото минало може до няколко години да се превърне в реалност за всички българи, но с известната уговорка, че марките вече не съществуват и са заместени от единната европейска валута. 

Но наистина - от икономическа и финансова гледна точка годината за България започва „ударно“, след като в деня на официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се очаква до края на юни страната ни да кандидатства официално за присъединяване към Европейския валутен механизъм, известен като ERM II, като предварителна стъпка преди приемането на еврото. Със сигурност тази стъпка е отдавна подготвяна и вече е коментирана с европейските ни партньори. Самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви по време на откриването, че „мястото на България е в еврото“.

Това донякъде не е изненада, защото управляващите не един път загатваха, че ще използват именно председателството, за да анонсират официално намеренията си в тази насока. 

Добре е обаче да припомним, че темата е горещият картоф, който различни политически сили и правителства си подхвърлят от близо десетилетие. Влизането на България в еврозоната беше записано във всички икономически предизборни платформи на ГЕРБ. БСП също го посочваха като приоритет. Други пък използваха „казуса“ за медийни спекулации, пропаганда и манипулиране на общественото мнение. 

Само преди година бизнесът сам си организира кръгла маса по темата, като основният извод от дискусиите беше, че страната ни е ужасно закъсняла с тази важна стъпка. 

„Сега е идеалният момент да се анонсира подобна стъпка и тя да бъде факт до края на годината. Предишните години не отговаряхме на всички критерии, бяхме в процедури на свръхдефицит, а България не беше толкова ярко в светлината на прожекторите и нямаше как да се разчита на ефекта, който ще има сега“, коментира за Investor.bg бившият премиер Иван Костов. Той обясни още, че влизането ни в ERM  II е сериозен изпит за страната ни, но успешното му преминаване ще бъде индикатор за сваляне на валутния борд и приемане на еврото като официална валута.

Евентуалното ни приемане в „чакалнята“ за еврозоната често е повод за спекулации и излишно политическо говорене, без да е подкрепено с реални икономически факти. И е хубаво да уточним, че все пак ERM II не е чакалня, както често се нарича, а ценно време, в което да подготвим икономиката си и да подобрим конкурентоспособността ѝ с по-високи доходи и по-висока добавена стойност. По-скоро този механизъм е нещо като „тренировка“ за eврозоната, присъединяването към която несъмнено ще е следващата голяма цел, която все пак едва ли ще бъде реализирана преди 2021 г. (срокът за влизането в еврозоната след приемането в ERM II е минимум две години, разбира се, може и повече, но не по-малко от 24 месеца).

В общи линии през последните години България покрива всички "числови критерии" за членство в еврозоната (Маастрихтските критерии*), което е признато от Европейската комисия и Европейската централна банка в докладите им за конвергентните програми на държавите. 

В този смисъл влизането в ERM II е въпрос на политическо решение, каза преди повече от година Владислав Горанов от парламентарната трибуна.

Всъщност членството в еврозоната е задължение, вписано в договорите за присъединяване на почти всички държави от ЕС и страната ни няма право на дерогация по тази част от задълженията си. Въпросът е кога и дали страните от еврозоната ще се съгласят да приемат за член страната, която е считана за най-бедната в ЕС.

Има и още едно важно уточнение – дали България да стане част от валутния механизъм е съвсем политическо решение, което се взима от всички членове на еврозоната и с участието на ЕЦБ (Горанов вече спомена пред чуждестранните журналисти, че страната ни е получила неофициално одобрението от централната банка), но тя не участва в приемането в еврозоната – това се решава от Европейската комисия и Европейския съвет.

Също така за приемането на еврото не е достатъчно само достигането на изискванията, вписани в Маастрихските критерии, трябва и устойчиво развитие. Това е нещо, с което почти всички експерти, партии и управници са съгласни.