След бурни дебати парламентът прие на второ четене забраната за финансиране на нови иновативни терапии през 2018 г. Това стана с окончателното гласуване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година.
Депутатите одобриха и забраната да се финансират нови болници и дейности в съществуващи лечебни заведения през 2018 г. също след тежка дискусия.
Дебати предизвика и общата рамка на бюджета на Касата заради заложените приходи, които според опозицията са подценени на фона на броя заети, които са и здравноосигурени, както и заради събираемостта на невнесените здравни вноски.
Опозицията като цяло не намира идея, концепция, стратегия в бюджета на Здравната каса за догодина и смята, че той запазва статуквото. Мнозинството обаче отстояваше позициите си, че иска временно да „замрази“ положението, за да приеме корекции в законодателството, с което да се решат проблемите.
Без нови оригинални молекули
През 2018 г. НЗОК няма да заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък, както и вече включени в позитивния списък лекарствени продукти, които трябва да се заплащат от следващата година, записаха депутатите.
Народните представители обаче приеха предложение на депутата Александър Иванов от ГЕРБ, според което мораториумът няма да важи за нови генерични медикаменти.
Даниела Дариткова от ГЕРБ, която е и председател на парламентарната здравна комисия, защити текста с мотива, че това ще даде възможност да се прецизира нормативната уредба и списъкът на заболяванията, както и да се въведат различни механизми за контрол на разходите за лекарства. Според нея не трябва да се плаща за молекула или диагноза, а за терапевтичен резултат.
Нигяр Джафер от ДПС обаче коментира, че мярката е признание за безпомощност на институциите да се справят, за невъзможност да приложат механизми за контрол на растящите разходи за лекарства, заради което и прехвърлят отговорността на Народното събрание.
Не можем да спрем прогреса на медицинските технологии. Какво ще правим след една година? Пациентите, които чакат за тези медикаменти, ще станат двойно повече, посочи тя.
Според Джафер не са изчерпани механизмите за удържане на разходите за лекарства. Тя предлага да се продължи с договарянето на механизми за отстъпки, включително да се налагат санкции на фирми, които надвишават определени суми, да се въведе стриктна оценка на здравните технологии и да се поддържа прогенерична политика. За последното тя призна, че управляващите постигат напредък, но според нея той не е достатъчен.
Георги Михайлов от БСП коментира, че в историята от 1989 г. досега, независимо от всички трудности, никога и при никакви обстоятелства държавата, независимо кой е бил управляващ, не си е позволявала да затваря вратата за иновативни медикаменти, които дават опция за лечение на застрашаващи живота заболявания. Това означава отказ от политика в тази област от здравеопазването, което ще постави търпението на гражданите на предел, предупреди той.
Генеричните медикаменти не са нова опция, а са копие на вече съществуващи модули на лечение. Иновативните медикаменти нямат аналог. Те не са първа опция в началото на терапевтичната верига и се прилагат след преминати други етапи от лечението, припомни народният представител.
Михайлов предупреди, че българите, лишени от възможност за лечение с новите молекули, ще получат протокол от НЗОК за лечение в чужбина и това ще струва значително по-скъпо, отколкото в България. Той допълни, че ще последва и лавина от съдебни дела.
08:54 | 14.09.22 г.