Ако питаме министерството на финансите, излишъкът никак не е важен, напротив – могат спокойно да се залагат дефицити и да се измества консолидацията на бюджетните финанси напред във времето, без тя никога да се случва.
Всъщност това е твърдият курс на настоящия (и бивш) министър на финансите, към който министерството под това си ръководство стриктно се придържа в бюджетните си рамки, пише в анализа на Десислава Николова от екипа на Института за пазарна икономика.
Проектобюджетът за 2018 г., който бе публикуван от Министерство на финансите тази седмица, не прави изключение. При прогноза за рекорден растеж на икономиката от кризата насам – от 2009 г. насам МФ не е прогнозирало в бюджетните си рамки растеж от порядъка на 4% - за следващата година отново се залага бюджетен дефицит по консолидираната програма.
Дефицитът следващата година трябва да достигне 1% от БВП, при положение, че ръстът на икономиката се очаква да остане висок (3,9% през 2018 г. след 4% тази година).
Планираният дефицит е още по-необясним предвид огромния излишък до момента в бюджетното изпълнение тази година – 2,4 млрд. лева за първите девет месеца на 2017 г.
Основното оправдание на МФ за дефицита следващата година е, че забавени европейски проекти ще тръгнат и нереализираните капиталови разходи тази година ще се осъществят следващата.
Да, обаче, това е само част от обяснението. Дефицит е заложен и по националния бюджет и той само отчасти се дължи на ръст при капиталовите разходи. По националния бюджет за 2018 г. се залага дефицит от 0,5% в резултат от огромния ръст на разходите следващата година - спрямо 2017 г. разходите по националния бюджет ще скочат с повече от 3 млрд. лева.
Самото салдо по националния бюджет ще се влоши с повече от 1% от БВП през 2018 спрямо настоящата година – от очакван излишък по националния бюджет от 0,6% тази година, следващата салдото ще стане негативно на -0,5%.
Въпреки че няма разбивка на разходите по националния бюджет и сравнения с 2017 г., то от тригодишната рамка разбираме, че този скок на разходите ще дойде както от повече капиталови разходи, така и от вдигането на заплатите в бюджетната сфера (в сферите образование, отбрана, сигурност, здравеопазване, затворите, няколко агенции на министерството на труда), от скок на разходите за пенсии (заради вдигането на социалната и минималната пенсия за стаж и възраст и от все по-голямата тежест на всяка година стаж), както и от повече разходи за издръжка и субсидии.
Всъщност бюджетът за следващата година е щедър към повечето групи, които зависят от него, и по почти всички пера.
Но да се върнем на бюджетния баланс. Тази година, както и миналата, сме в следната шизофренична ситуация – огромен излишък до септември и очаквания поне за балансиран бюджет в края на годината и въпреки това план за бюджетна консолидация (!) в следващите три години.
Т.е. хем в момента няма никакви макроикономически причини за дефицит, хем следващите две години МФ прогнозира такъв (1% през 2018 и 0,5% през 2019 г.) и ще се бори с неговото изчистване.
Дори и по оценки на МФ* икономиката вече работи на потенциала си. На този фон да се залага дефицит е противно на всякакви правила за т.нар. макропруденция и устойчиво управление на бюджетните финанси.
Основното правило, залегнало включително и в рамковите документи за икономическо управление на Европейската комисия, е да се трупат излишъци при растеж на икономиката, спестяванията от които да финансират дефицитите по време на икономически спад. Точно тази политика до 2008 г. спаси фиска при рецесията през 2009 г. и запази България от фискална криза и спешни заеми, както това се случи с много страни от региона.
В момента, в който настоящият възходящ цикъл се обърне, което рано или късно неминуемо ще се случи, този път няма да има кой да спаси бюджета. Защото настоящото управление харесва бюджетните дефицити и не мисли за неизбежността на икономическите цикли.
*Отклонението от потенциала е -0,4% през 2017 г. и +0,1% през 2018 г., което ще рече, че следващата година икономиката се очаква да заработи дори над потенциала си.
01:55 | 10.09.22 г.