Под висок и продължетелен икономически растеж се разбира ръст между 7 и 10%, но в България трябва да има съществено превишение. Няма базови, фундаментални фактори, които да водят до растеж, няма устойчивост на икономическото развитие.
Така коментира перспективите пред българската икономика проф. д-р Ганчо Ганчев на семинар, посветен алтернативни икономически модели за сближване на България с европейските страни, които организира Институтът за ново икономическо мислене.
Макроикономистът е категоричен, че прогнозираният икономически ръст не гарантира догонващия растеж, необходим на българското стопанство.
Според професора трябва да има устойчива икономическа стратегия, която да разчита на национална политика на регионално устойчиво развитие за продължителен период от време.
Той напомни прогнозата на МВФ и Световната банка, че България ще има забавен растеж и брутният вътрешен продукт ще Валутензависи от нови производствени мощности.
Няма универсален модел
„Въпреки че България се движи пакетно с другите бивши социалистически страни не може да достигне и 40% от растежа на Норвегия, която от 1980 г. до 2014 г. отбелязва най-силния подем в икономиката си. В сравнение с Чехия, Полша и в някаква степен с Естония, България е най-зле и оставна най-бедна. Някои страни са компенсирали загубите от прехода, но нашата страна се представя най-зле като догонваща икономика, каза проф. Ганчев.
Той е категоричен, че 4% годишен ръст на българската икономика не е достатъчен, за да компенсира изоставането.
Ганчо Ганчев цитира главният икономист на Световната банка Пол Ромер, един от авторите на теорията на ендогенния растеж, че икономическият ръст зависи от труда, капитала и работната сила, но може да бъде забавен от производителността на труда и зависи от умението да се ускори от технологиите.
„За да има България икономически растеж трябва да има висок дял на инвестиции и спестявания, а сега тенденцията е на спад на чуждестранните вложения, а и ръстът в спестяванията няма да се запази дълго време“, прогнозира професорът.
Той е категоричен, че държавата има сериозен проблем с финансиране на растежа.
Ганчев посочи, че достъпът на българските стоки до външните пазари с най-вече до Европейския съюз, традиционно до Турция, но може да се разчита и на Русия при евентуално възстановяване на връзките.
„При търговията се разчита на евтини продукти при ниски разходи на производство, но какво да бъде сравнителното предимство на продукцията трябва да се реши от икономическата политика“, смята икономистът.
Докога с валутен борд
При фиксиран валутен курс за България е трудно да да постигне макроикономическо равновесие, защото не може да разчита на автономна парична и фискална политика за финансиране на растежа. Този коментар проф. Ганчев направи на сегашната ситуация, при която само нашата страна остана единствената в ЕС с валутен борд.
Той посочи, че държавите с с плаващ валутен курс имат сравнителни предимства и за пример посочи прибалтийските страни, които успяха да влязат в еврозоната.
„България трябва да реши проблема с макроикономическия режим, за да ускори растежа, смята Ганчо Ганчев. Той е на мнение, че банковата система трябва да генерира инвестиции, но напомни, че българските банки са с чуждестранна собственост и не могат да провеждат национална политика при насочването на финансовия ресурс.
„Изключение прави Българската банка за развитие“, каза той.
По думите му не може да се разчита само на транснационален ресурс, при липса на преки чуждестранни инвестиции и работещ капиталов пазар.
Държавите с икономически успех разчитат на фондовата борса, „а в България това не се осъществява дори като идея“.
„За да постигне икономически растеж България трябва да намери ниша в глобалната монополистична конкуренция и в глобалните вериги, с която да създава стойност, а да не се развива само в добивната промишленост“, твърди той.
Иновациите като панацея
Според проф. Ганчев сега България с ниски разходи за технологично развитие, затова е необходима стратегия за създаване на собствен потенциал, който да осигури догонващо развитие.
„Тя може да разчита на експортно-ориентиран растеж като страна с отворена икономика, но трябва да да се помисли в посока на заместване със селскостопанско производство. България все още има опит и природни дадености за отглеждане на зеленчуци и с това може да намали вноса“, убеден е икономистът.
Случаят „Емко“
Сред проблемите за решаване, които имат пряко влияние на икономическия растеж, проф. Ганчев посочи правораздавателната система. Той определи Случая „Емко“скато недопустима намеса на държавата и коментира последствията, които той може да има за чуждестранния инвеститор, заради нарушаване на правото на собственост.
Промените в правораздавателната система професорът свърза с изграждането на ефективни институции в законодателството като се използва „правото на медианния избирател“.
"При него обществото трябва да променя дневния ред на политиците. За да се постигне устойчиво икономическо развитие не трябва да се подкопава способността на бъдещите поколения да удовлетворяват своите потребности. За догонващ растеж трябва да се развие социалният капитал на страната, който се изразява в способността на страната да формулира ясни цели и колективни действия“, съветва Ганчев.
За пример професорът даде решението на правната комисия в парламента за „вечните длъжници“, която не прие промените в Гражданско-процесуалния кодекс, по силата на които всички задължения да отпадат по давност след десет години.
Той напомни, че Европа ни кара да правим реформи, но среща сериозна съпротива, и нито правителството, нито опозицията засега не дават заявка това да се промени.