Има нарушение на бюджетната дисциплина и не са спазени изисквания от Закона за публичните финанси при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това засяга превишението на уточнения план на максималния размер на ангажиментите за разходи, поети през 2016 г. с държавния бюджет, и максималния размер на новите задължения за разходи, натрупани през миналата година.
Това пише в одитния доклад на Сметната палата, който провери отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2016 година, съобщи на сайта си контролният орган.
Проверката констатира, че най-голямо увеличение на капиталови разходи през годината спрямо приетите със закона е извършено по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Допълнителни разходи за саниране
Уточненият план е по-висок с над 1,096 млрд. лева спрямо закона, което до голяма степен се дължи на одобрени допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за миналата година за изпълнение на правителствената програма за саниране.
Експертите на Сметната палата са категорични, че съгласно разпоредба на Закона за публичните финанси не се допуска започването на програми или проекти, разходите за които не са предвидени в закона за държавния бюджет, а съгласно постановлението за приемането на програмата, разходите за безвъзмездна финансова помощ за следващите години трябва да се предвиждат по централния бюджет за съответната година.
Одиторите посочват, че причината да не се изпълни законът е, че не е предвиден интересът към програмата за саниране, който се засилва в течение на годината.
Проверката установява, че няма превишение на извършените капиталови разходи по области на политики и бюджетни програми над планираните с изключение на Политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и Политиката в областта на земеделието и селските райони (общо с 625 хил. лева), поради неправилно отчетени разходи и ненавременното им коригиране.
Изпълнение на основни показатели по отчета на държавния бюджет на България за периода 2014 г. – 2016 г.
Източник: Сметна палата
Повече разходи за персонал
При четири от първостепенните разпоредители с бюджет е установено превишение на отчетените разходи за персонал над уточнения план.
При Министерството на културата превишението е с 3,111 млн. лева, или с 3,5%, при Министерството на земеделието и храните – с 1,514 млн. лева, или с 1,2%, при Националната служба за охрана (НСО) – с 847,9 хил. лева, или с 2,9%, и при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с 57,3 хил. лева, или с 0,92%.
Причините за превишението на отчетените разходи за персонал спрямо уточнения план за 2016 г. при Министерството на културата е заради спецификата на дейността, осъществявана от държавните културни институти в областта на сценичните изкуства - второстепенни разпоредители с бюджет към министерството. Оказва се, че те са наемали творчески и технически персонал, на гостуващи актьори, режисьори и сценографи по извънтрудови правоотношения.
Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства – театри, оперно-филхармонични дружества, опери и оркестри и ансамбли прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да се разпорежда самостоятелно със средствата на института, като извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това министерството.
През 2016 г. голяма част от директорите на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, не са извършвали компенсирани промени на утвърдените с бюджета разходи за персонал, уточняват от Сметната палата.
В Министерството на земеделието и храните превишението на разходите за персонал над уточнения план за 2016 г. е във връзка с изплатени обезщетения на съкратен, напуснал и пенсиониран персонал в Селскостопанска академия, второстепенен разпоредител с бюджет към МЗХ.
В НСО като основна причина за отклонението е посочено покриването на дължимите обезщетения по Закона за Националната служба за охрана и по Кодекса на труда в размери, надвишаващи предварително планираните.
Особеност при всички ведомства от сектор „Отбрана и сигурност“ е, че при планирането на разходите за обезщетения за база им служи само броят на служителите, които ще добият право на пенсия през годината, но не и тези, които напускат, без да са придобили такова право, но на които също се дължат обезщетения, в зависимост от прослужените години в системата.
В Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" превишението на разходите за персонал над уточнения план за миналата година е във връзка с изплатени обезщетения на съкратен персонал (основно при закриването на Териториална дирекция – гр. Стара Загора, където са съкратени 18 служители) и напуснали служители. Общият брой на съкратени и напуснали служители през 2016 г. е 32 броя.
Повече субсидии
В Сметната палата отчитат, че предоставените субсидии (за нефинансови предприятия и за юридически лица с нестопанска цел) са в размер на 894 млн. лева, които са с 23,024 млн. лева повече от планираните в бюджета.
Превишението на отчетените разходи за субсидии за нефинансови предприятия и за юридически лица с нестопанска цел по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства спрямо утвърдените със закона за държавния бюджет са различни.
При Министерство на здравеопазването са заради извършени вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МЗ за осигуряване на дейностите, извършвани от лечебните заведения – търговски дружества, за които министерството съгласно нормативен акт предоставя субсидии за болнична помощ.
Министерство на труда и социалната политика (МТСП) прави вътрешно компенсирани промени за сметка на разходен показател „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“.
Министерството на младежта и спорта има одобрени допълнителни разходи с актове на Министерския съвет за промени, свързани с увеличаване на разходите за сметка на наличности по банковата сметка за чужди средства.
В Държавен фонд „Земеделие“ са направени повече разходи за плащания на средства по държавни помощи и национални доплащания към Директни плащания на юридически лица с нестопанска цел по бюджетна програма „Държавни помощи, национални доплащания и САПАРД“. За тези плащания по бюджета на ДФ „Земеделие“ за 2016 г. са извършени вътрешно компенсирани промени съгласно Закона за публичните финанси. Тези разходи са за плащания, възникнали на база съдебни решения.
В Министерския съвет са направени вътрешнокомпенсирани промени и са одобрени допълнителни разходи по „Политика в областта на правото на вероизповедание”, бюджетна програма „Вероизповедания”.
От отчета за изпълнението на държавния бюджет за миналата година се разбира, че за трансферите за обезщетения и помощи за домакинствата са със 115,299 млн. лева по-малко, вместо гласуваните 943,304 млн. лева.
Изпълнение на бюджетната програма
В отчета за изпълнението на държавния бюджет за миналата година отразените разходи, бюджетни взаимоотношения (нето) и вноска в общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) са изпълнени на 97,2% от приетите със ЗДБРБ за 2016 г. или с 623,148 млн. лева по-малко от очакваното.
Отчетените разходи (без трансфери и вноска за ЕС) по държавния бюджет за 2016 г. са с 840,162 млн. лева по-малко от приетите със закона за 2016 г.
Реализиран е излишък по Консолидираната фискална програма за 2016 г. в размер на 1,468 млрд. лева, което се дължи основно на отчетените с 5,5% повече приходи и 6,3% по-малко разходи спрямо предходната година.
Бюджетното салдо по държавния бюджет за миналата година е отрицателно и е с над 687,898 млн. лева по-малко от заложеното във финансовия закон за 2016 г.
В отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2016 г., операциите в частта на финансирането (нето) са в размер на 1,099 млрд. лева, в т.ч. външно финансиране (нето) в размер на 3,521 млрд. лева, вътрешно финансиране (нето) - (– 2,422 млрд. лева) и приватизация в размер на 328,2 хил. лева.
Системите за финансово управление и контрол в изследваната област са в съответствие с изискванията на правната рамка, функционират ефективни контролни механизми и процедури за текущо наблюдение на съставянето, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, установяват одиторите.
От дадените с предходния одит на Сметната палата общо шест препоръки са изпълнени пет, а една е изпълнена частично, пише в доклада на независимата одитна институция.
01:45 | 14.09.22 г.