Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж през 2018 г.

Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж за 2018 г., вижда се от есенната макроикономическа прогноза на ведомството.

Очаква се възходящата динамика при вътрешното търсене да се запази заради по-високите правителствени разходи. За крайното потребление финансовото министерство прогнозира, че ще се увеличи с 4,7%, а ръстът на инвестициите се очаква да достигне 4,3%.

При засилване на вътрешното търсене растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1% и нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП, възлизащ на 0,5 пр.п., посочва се в документа.

За 2019-2020 г. се очаква темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да се задържи на ниво от 3,9%, като водещ двигател се очертава да е отново вътрешното търсене.

За тази година Министерството на финансите очаква растежът да достигне 4%. За сравнение, в пролетната прогноза очакванията бяха за разширяване на икономиката с 3%.

Оценките на ведомството за заетостта през тази и следващата година също са по-оптимистични заради развитието на пазара на труда през първото полугодие. Очаква се обаче по-слаб ръст на заетите през 2019-2020 г. заради изчерпването на потенциала за увеличаване на заетостта и влиянието на демографските развития в страната в средносрочен план.

Ръстът на заетостта се очаква да се забави до 0,6% догодина. По-слабото търсене на труд в промишлеността ще бъде компенсирано до известна степен от продължаващото възстановяване на заетостта в строителството, а динамиката на заетите в услугите се очаква да се подобрява, констатират от финансовото министерство.

Безработицата се очаква да се понижи до 6,2% догодина, но да се забави ръста на коефициента на икономическа активност на лицата на възраст над 15 години. За 2019 и 2020 г. се очаква заетостта да забави ръста си до съответно 0,4% и 0,2%. Безработицата към 2020 г. се очаква да се понижи до 5,6% от работната сила.

Що се отнася до инфлацията, средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да достигне 1,1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени според министерството ще постигне средногодишен растеж от 1,4% през 2018 г., като инфлацията в края ѝ ще е 1,6%. Ръстът ще се определя от продължаване на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене, посочва се в документа.

Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да се ускори до 1,7% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене, допълват от ведомството.

Основните рискове пред прогнозата се свързват с външната среда, динамиката на международните цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната. Повишеното геополитическото напрежение в някои основни търговски партньори на ЕС и неяснотата относно начина, по който ще протекат преговорите и фактическото излизане на Великобритания от ЕС, създават условия за забавяне на икономическата активност в търговски партньори на България, подчертава ведомството. Това може да ограничи растежа на износа и да доведе до влошаване на текущата сметка.

Неизпълнение на очакванията, свързани с динамиката на международните цени, се явява основен риск пред прогнозата за инфлацията. Основен риск пред пазара на труда е влиянието на демографските тенденции.