Прагът за кешовите плащания остава 10 хил. лева

Прагът за кешовите плащания остава 10 хил. лв., след като ГЕРБ не успя да защити предложението си плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 хил. лв. 

Текстовете от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предизвикаха бурни дебати в пленарната зала. След няколкочасово разискване депутатите приеха днес на второ четене промените в норматива.

Очаквано най-сериозен отпор срещна предложението на ГЕРБ за ограничение на плащанията в брой. След като управляващите се отказаха от първоначалната си идея още от август тази година всички плащания над 5 хил. лв. да стават по банков път, от 1 януари догодина прагът да падне до 3 хил. лв., а от 2019 г. всички плащания над 1000 лв. да се извършват чрез банка, като финален вариант предложиха таванът да бъде 5 000 лева и да влезе в сила от 1 януари 2018 г. Текстът обаче беше отхвърлен от депутатите, с което на практика се запазва досегашния вариант от 10 хил. лв.

ГЕРБ не получиха подкрепа дори от коалиционните си партньори „Обединени патриоти“.

„Сега е Видовден колеги, когато гласуваме ще се види кой е "за" нелоялната конкуренция, защото сивата икономика я захранва и оттам удря малкия и средния бизнес. Ще се види кой е "за" парите в кеш в джобовете на бизнесмените“, това заяви от трибуната председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова.

„Най-вероятно предложението ни няма да мине, но ще ви го напомням от тази трибуна всеки път, когато застанете и поискате разходи за пенсии, за социални плащания, за сигурност или заплати. Трябва да мислите като политици, а вие повече мислите като бизнесмени“, каза Стоянова. Тя е категорична, че с намалявнето на кешовите разплащания до 5 хил. лв. Няма да се затруднят обикновените хора, а само тези, чиито джобове са пълни с кешови пари от сивата икономика. 

Не чух смислен аргумент каква покупка над 5 хил. лв. би затруднила физическо лице, добави още председателят на бюджетната комисия.

Според БСП прагът за кешовите плащания ще удари лоялните лица и тези, които работят на светло.

От партия „Воля“ също се обявиха категорично против текстовете. Хората на Веселин Марешки смятат, че ограничаването на кешовите плащания няма нищо общо със сивата икономика и това не е начинът държавата да се справи с нелегалния бизнес.

Дора Христова, секретар на парламентарната група на „Воля“, обяви, че намаляването на прага е в услуга на банковия картел. Христова уточни, че при покупка с банкова карта в магазин търговецът плаща комисиона на банката между 0,5 и 2,5% от закупените стоки или услуги, което неминуемо ще доведе до значителен ръст на приходите на кредитните институции. Според нея това ще доведе до драстичен скок на разходите на фирмите за банкови такси, както и до увеличение на междуфирмената задлъжнялост. 

Според Таско Ерменков от БСП борбата със сивата икономика не трябва да е насочена към ограничаването на плащанията с брой. По думите му фокусът трябва да е насочен към документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, категоричен е той.

Впрочем, Европейската централна банка (ЕЦБ) също изрази негативно становище относно намаляването на прага за плащанията в брой.

„Предвид евентуално неблагоприятното въздействие върху системата за разплащания в брой ЕЦБ смята за непропорционално понижаването до 1 януари 2019 г. на прага за ограничаване на плащанията в брой на 1 000 BGN. Ако желае да въведе предложените прагове за ограничаване на плащанията в брой, законодателят следва да избере по-висок праг и да заложи известна гъвкавост в законопроекта, като например допусне плащания в брой да се правят и получават по наложителни причини или по причини, които са извън контрола на лицето, като например когато на мястото или по време на плащането няма доставчик на платежни услуги. Може да е препоръчително и да се допуснат сделки с плащане в брой над определените прагове, стига страните да могат да гарантират, че плащането може да бъде проследено, като обозначат размера, основанието на сделката и страните по нея“, посочват от ЕЦБ.

Според текстовете на закона мажоритарните собственици на дружества с неплатени данъци ще са отговорни с имуществото си, ако продадат своите акции или дялове при започната проверка или ревизия от страна на данъчните до шест месеца от приключването ѝ. 

Законът ще третира такива сделки като „недобросъвестни“. Такива ще са и сделки, при които има предоставяне на активи на дружеството като обезпечение по чужд дълг. В тези случаи мажоритарните собственици пак ще носят отговорност, но само в случаите, когато действието е извършено по тяхно решение. Според тексответе няма да бъдат санкционирани акционерите, които са гласували „против“ предоставянето на активи на задлъжняло дружество като обезпечение по чужд дълг.

Освен това, отговорност вече ще се търси и от пълномощниците, когато собствениците са прехвърлили дружеството си на „малоимотен гражданин“. Идеята е да бъде пресечена порочната практика собствениците на предприятия с дългове да ги прехвърлят на социално слаби. След обнародването на текстовете в Държавен вестник вече и пълномощникът ще отговаря пред приходните администрации за неплатени данъци и други задължения. 

От БСП се обявиха против предложението и не го подкрепиха. Според червените промените няма да доведат до търсения ефект, а ще предизвикат повече ревизии и дела.

"Не можем да обхванем в един закон всички казуси. Записано е съвсем ясно в Наказателния кодекс кой и кога носи отговорност“, уточни Валентин Ламбев от БСП.

Менда Стоянова уточни, че новите текстове от закона регламентират, че от пълномощниците не се търси отговорност по принцип, а само когато са укрити факти и обстоятелства и са останали неплатени данъци и осигуровки.

По думите ѝ се дава възможност да се търси отговорност от лица, които не са прокуристи, не са търговски пълномощници, но на практика с пълномощни управляват малоимотни и малограмотни лица.