Краят на кешовите разплащания - ключова мярка в борбата със сивата икономика

През последния месец икономисти, политици и финансисти са в спор дали предлаганото от правителството поетапно снижаване на тавана на кешовите разплащания до 1 000 лева през 2019 г. ще стимулира, или ще блокира икономиката. Въпреки това законопроектът за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бе приет на първо четене и предстои второ четене в парламента. В България, според данни на АИКБ за 2016 г., делът на сивата икономика е бил 28% от БВП, като по този показател нашата страна е съпоставима с Гърция, Румъния, Хърватия и Южна Италия, но все още е много далеч от средните европейски нива и страни като Германия, Австрия и Дания, където сивата икономика е 5-6%. 

Едни от най-важните механизми за намаляване на дела на „сивата икономика“ са разширяването на електронните разплащания за сметка на тези в брой и понижаването на тавана на кешовите разплащания. Според доклада „Сивата икономика“, изготвен за Visa от A.T.Kerney, увеличение на електронните разплащания с 10% може да доведе до намаляване на сивата икономика със средно 5%. Един от приоритетите на дейността на Visa e да подпомага усилията на банките и правителствата в разширяването на електронните разплащания и понижаване на тавана на кешовите разплащания. Подобни мерки стимулират преминаването от икономика, базирана на парите в брой, към модерна икономика, базирана на електронните разплащания. По този начин се намаляват недекларираните средства и скритата финансова активност. Visa подкрепя сегашните усилия на българското правителство, още повече, че те се потвърждават и от практиката от съседни страни с голям дял на сивата икономика в БВП, каквито са Гърция и Румъния.  Гърция въведе таван на кешовите разплащания от 500 евро, но взе и мерки, които индиректно ще ограничат плащанията в брой. От 1 януари тази година гръцките данъкоплатци получават данъчни облекчения единствено ако плащат данъците си с дебитна или кредитна карта, като мярката засяга не само заетата част от населението, пенсионерите и фермерите, но и безработните. По отношение на плащанията на POS в търговски обекти в Гърция от 30 юни 2017 г. възможността за плащане с карта става задължителна за търговците на храни и напитки, лекарите, хазартните обекти и др. С това приключва Фаза 1 от активна програма за  разширяване на инфраструктурата за електронни разплащания. До една година – края на юни 2018 г., ще завършат Фази 2 и 3 и с това близо 100% от търговските обекти ще бъдат покрити с POS терминали. Според плановете на румънското правителство до 2018-2019 г. всички търговци, регистрирали касовите си апарати, трябва да приемат картови разплащания и ако нямат, да се снабдят с POS терминал. Търговците с оборот 10 000 евро вече са задължени да имат POS терминали. Очаква се благодарение на новите мерки броят на POS терминалите да се удвои през следващите 12-24 месеца. Парите в брой са може би най-важният фактор за съществуването на сива икономика. Tе са лесни за употреба и трудни за проследяване и отчитане. Употребата на системи за електронни разплащания и контролирането на тяхното използване от страна на държавата прави доста по-трудно участието в сивата икономика. При тези разплащания винаги има документ за транзакцията и парите могат да бъдат проследени. Осигуряването на стимули, като намаляване на ДДС при покупка с карта и възможността да се плащат данъци и глоби ще има положителен ефект върху приходите на държавата. Освен увеличаване на приходите, чрез въвеждането на електронни разплащания държавата ще улесни потребителите и ще увеличи прозрачността на своите разходи.