От началото на годината до края на април българските граждани, които живеят и работят зад граница, са изпратили на близките си тук 293,9 млн. евро. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ) за платежния баланс на страната.
Преките инвестиции в България за същия период са в пъти по-малко. За първите четири месеца от годината капиталовложенията възлизат на едва 125 млн. евро, което е с 269,9 млн. евро (68,2%) по-малко спрямо януари – април 2016 г.
По-конкретно, през април 2017 г. инвестициите нарастват с 26,8 млн. евро, при увеличение със 178,4 млн. евро за април 2016 г., показват още данните на БНБ.
Данните затвърждават теориите, че емигрантите от години са най-големият инвеститор в България.
Парите от емигрантите се увеличават с 3,9 млн. евро за периода спрямо година по-рано. Само за четвъртия месец от 2017 г. гастербайтерите са превели на близките си с над 1 млн. евро повече, отколкото през април 2016 г.
От началото на годината най-много пари са дошли от сънародниците ни зад граница през март – 81,1 млн. евро. Очаквано, най-малко са били през януари – 65 млн. евро.
Основните парични трансфери на българите са от САЩ, Испания, Италия и Гърция.
Добре е да отбележим също, че парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой.
Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми.
Според изследване на БАН най-много средства от чужбина влизат в Южен централен район, следван от Североизточния и Югоизточния, а най-малко – в Северен централен район.
Редица експерти са на мнение, че парите, които българите в чужбина пращат у нас, не помагат за развитието на икономиката на страната, тъй като те се вливат именно в домакинствата, а не в бизнеса. Според доклада на БАН пък тези пари оказват и негативно влияние върху пазара на труда.
Факт е обаче, че тези средства играят огромна роля върху потреблението и безспорно имат стабилизиращ ефект върху доходите на населението.