Банковата система в България може да реагира адекватно на шокове като цяло, но някои малки банки може да имат проблеми, което показа прегледът на активите и стрес тестовете през миналата година. Въпреки предизвикателствата и структурните проблеми в икономиката има подобрение в средата за българските банки, но кредитният риск остава като проблем.
Това заяви Константинос Кипреос, старши вицепрезидент на Moody's Investors Service, по време на финансовия форум „Управление на кредитния риск“, организиран за осма поредна година от консултантската компания ICAP България. Investor.bg е медиен партньор на събитието.
„Българските банки разполагат с достатъчно капитал да разрастват бизнеса си, без да се обръщат към буферите. Ако се увеличи с 10% провизирането заради изискванията на Международния стандарт за финансова отчетност 9, това ще доведе до 1% ръст на капиталовите буфери", изчисли той.
Кипреос прогнозира, че за да достигнат до европейското ниво от 6% на необслужваните заеми, за българските банки процесът ще е бавен, като може да се постигне намаление от 1-2% на годишна база.
Ниво на просрочени заеми
Кипреос обаче предупреди, че това ще зависи от продажбата на дългове и тяхното провизиране.
Делът на лошите дългове в българската банкова система е 13,5% при 5-6% при европейските банки, напомни експертът.
Той е на мнение, че покритието с провизии на просрочени заеми с 90 дни може да се окаже основен проблем за кредитните институции, защото „закъснението не се отнася за целия живот на заема“.
„До 1-2 години очакваме стръмно увеличение на задлъжнялостта при корпоративните кредити с 19% в някои сектори, като нивата ще останат по-високи от Румъния, Полша и Чехия", отбеляза вицепрезидент на Moody's Investors Service. "Но при потребителските заеми нивото е ниско.“
Според него причината за необслужваните заеми в корпоративния сектор е традиционно слабо ниво в банките и това се дължи на наличието на имоти, които се придобиват след неплатежоспособност на фирмите, защото липсват адекватни съдебни решения.
Той цитира анализ на МВФ, в който се препоръчва на бизнеса да се преструктурира, защото в България оценката на обезпеченията не са реални, а кредитите не се провизират достатъчно, което ще наложи все повече лоши заеми да се отписват.
Вътрешното потребление ще движи кредитирането
„От последните четири години едва през 2016 г. има ръст на кредитите заради вътрешното търсене. Увеличение между 4 и 6% ще е добро за банките, коментира Кипреос, като прогнозира, че той ще дойде от потребителите и малките и средни фирми.
По думите му след банковата криза през 2014 г. в регулаторната среда настъпват промени, свързани със структурата на БНБ и повишаване на отчетността на банковия надзор.
„Международният валутен фонд посочи мерки като попълване на състава на Банков надзор на централната банка, „но реформата в системата изисква по-голяма прозрачност при отпускането на кредити и много от тези въпроси все още са висящи“.
23:36 | 12.09.22 г.