Финансовото министерство продължава с опитите да извади на светло сивия сектор при търговията с горива.
Нови нормативни изисквания затягат търговията с този тип продукти и ще натоварят бензиностанциите с нови разходи за монтиране на контролни уреди. Това става ясно от публикуваната за обществено обсъждане Наредба 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Документът е разработен съвместно с екипи и експертите на Национална агенция по приходите (НАП), Българския институт по метрология (БИМ) и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).
Според обосновката на финансовото министерство се очаква косвеният ефект за държавния бюджет да възлезе на около 117 млн. лв.
Ако промените бъдат приети, ще бъде изработена предварително одобрена от НАП и БИМ „схема“ за всеки конкретен обект за продажба на течни горива, която да отразява всички компоненти на електронната система за продажба на този тип продукти и връзката между тях. Става дума за поставяне на нови „точки за пломбиране“ и за връзката между централно регистриращо устройство, средствата за измерване на разходите, концентратор и нивомерна измервателна система.
„Схемата“ ще се предоставя на органите на НАП и БИМ за предварително одобряване и ще се съхранява на място в търговския обект. По този начин ще се намалят критичните възможностите за нейното манипулиране, твърдят от Министерство на финансите. Освен това контролните органи ще разполагат по всяко време с информация за цялостната конфигурация на системата, която ще бъде използвана за съпоставяне с реалната обстановка на обекта при осъществяване на последващ контрол. Предвидено е всяка промяна, извършвана на схемата, да подлежи на последващо одобряване. Чрез него се очаква да се ограничат случаите, в които търговците извършват промяна в системата, която води до нерегламентирани продажби на течни горива.
Основен мотив за предлаганите изменения е борба с укриването на приходи от продажби на течни горива в търговските обекти и предотвратяване на злоупотребите с ДДС. Проверки на обекти за продажби на течни горива показват, че се установяват извършвани продажби, без да се отчитат чрез електронните системи с фискалната памет. Според финансовото министерство са констатирани множество случаи на прекъсване на връзките и комуникациите между основните елементи на системата, вследствие на което са проточвани и продавани количества горива, които не са отчетени към системата на НАП.
На пръв поглед идеята звучи добре. По-задълбочено вглеждане в текстовете на наредбата обаче показва, че държавата планира да предостави сервизната дейност около контролната схема в ръцете на шепа хора.
Предлага се извършването на сервизна дейност на фискалните устройства да се извършва от техници, които да разполагат с уникален сервизен ключ, издаден от производител/вносител. По този начин от една страна ще се възпрепятства неправомерно въздействие върху системите и същевременно във всеки един момент ще е налице информация относно лицето, което е извършвало сервиз на съответното устройство.
Въвеждат се и нови специфични изисквания към работата на Електронна система с фискална памет (ЕСФП), съгласно които при прекъсване на връзката/комуникацията между отделните компоненти работата на системата да се блокира.
Мярката е насочена към предотвратяване на продажбите на течни горива, които не са регистрирани и отчетени чрез ЕСФП. Веднъж годишно на всеки обект трябва да се прави профилактика на системите.
За лицата, които използват ЕСФП в обекти за продажби на течни горива възниква задължение да използват нови одобрени системи, съгласно изискванията на нормативния акт, а за лицата използващи ЕСФП към момента на промените, да приведат дейността си в съответствие с тях.
Казано иначе, стеснява се силно кръгът на фирмите, които ще имат достъп до въпросните системи. Според бившия заместник-министър на финансите Людмила Елкова новите текстове на Наредба 18 превръщат шепа фирми в монополисти и натоварва с огромни разходи бизнеса. „Бензиностанцията е обикновен търговски обект, като всеки друг.
"Нужно е да се следи какво излиза от данъчните складове и дали същите литри влизат в бензиностанциите“, коментира Елкова пред Investor.bg. Тя добави, че с промените от предишните години управляващите са принудили малките обекти за търговия с горива да изчезнат от икономическата карта на България, а сега отново натоварват фирмите от сектора с излишни регулации и разходи. По предварителни данни, ако сегашните предложения бъдат приети, разходите ще възлизат на около 500 лв. на търговски обект или 1,75 млн. лв. при регистрирани към настоящия момент 3500 търговски обекта с ЕСФП. Разходите на производителите за преодобряване ще са по 420 лв. на система или общо 14 700 лв. при одобрени към момента 35 типа ЕСФП.
Само преди седмица в Държавен вестник бяха обнародвани други промени във въпросната наредба. Според тях от 1 юли търговците на горива ще подават повече информация към НАП. Целта е данъчните да засичат кога продажбите на даден търговец с горива надхвърлят 25 хил. лв. В момента по закон над тази сума дръжествата от сектора са длъжни да предоставят обезпечения в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на НАП.
Въпросното обезпечение се определя от НАП на база информацията, която постъпва в системата "Контрол на горивата".
В момента постъпват данни само за вида и количеството на доставката. От 1 юли обаче и доставчикът, и купувачът вече ще трябва да посочват в справките към данъчните и цената на сделката в левове без ДДС. Това, според мотивите към наредбата, подготвена от Министерство на финансите (МФ), ще позволи съпоставяне на данните за размера на обезпечението, а оттам и данъчните по-ефективно ще събират дължимите налози от доставки на течни горива.