Съставянето на новото правителство беше съпътствано с редица обещания за нови разходи без каквато и да било информация за източника на финансирането им, но публикуването на Средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г. хвърля малко светлина на този въпрос, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.
В същото време обаче тя изважда на преден план и някои слабости около бюджета за 2017 г., които вече сме коментирали, отбелязва той.
Първото, което прави впечатление относно очакваното изпълнение на консолидираната фискална програма за 2017 г., е че то е пълно с корекции както в приходната, така и в разходната част, но фискалната цел – дефицит от 1,3 млрд. лв., остава непромененa. Така например прогнозата е за 800 млн. лв. по-малко приходи от първоначалните очаквания, които, въпреки обещаните по-високи разходи, например за пенсии и учителски заплати, са изцяло компенсирани от прогноза за по-ниски разходи. Това изглежда твърде идеално, за да е съвпадение и навежда на мисълта, че бюджетът се прави отзад напред – тръгва се от бюджетното салдо, а всичко останало се натъкмява.
От страна на приходите спадът се дължи изцяло на по-ниски очаквани приходи от такси (150 млн. лв. по-малко), концесии (536 млн. лв. по-малко) и европейски програми. Докато при прогнозите за събираемостта на таксите не става ясно каква е причината за по-ниските приходи, то при тези от концесии причината най-вероятно е прекратената процедура за концесиониране на летище София. Първоначално тези приходи бяха предвидени в бюджета за 2016 г., но поради проблеми с концесионната процедура така и не се реализираха. Според изказвания на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията процедурата ще бъде възобновена, но предвид опита от 2016 г., този приход не е сигурен, че ще се реализира и през 2017 г.
Другата причина за спада на приходите са ревизираните очаквания за постъпления на средства по европейски програми, които са с около 780 млн. лв. по-малко. Неведнъж сме писали, че добрите приходни резултати през 2016 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително на възстановяване на европейски средства за предходни периоди, които няма да окажат ефект през настоящата година, коментира икономистът. Този ефект вече се наблюдава, тъй като само за първото тримесечие приходите по тези програми са с над 900 млн. лв. по-ниски в сравнение със същия период на предходната година.
Същевременно очакванията за постъпленията от данъци и осигуровки са ревизирани нагоре с около 590 млн. лв. Около половината от увеличението се дължи на корпоративния данък и данъците върху доходите на физически лица, а другата половина – на постъпленията от ДДС. Още в края на миналата година както ние, така и други експерти, коментирахме, че приходната част на бюджета е подценена, тъй като почива на остарели данни за БВП, посочва Стайков.
Оригиналният бюджет за 2017 г. бе разчетен на база на БВП за 2016 г. в размер на 88,2 млрд. лв., докато в Средносрочната бюджетна рамка за 2018-2020 г. вече е включена предварителната оценка на НСИ за БВП през 2016 г. - 92,6 млрд. лв. Това увеличава и очакванията за БВП през 2017 г. от 92,4 млрд. лв. на 97,2 млрд. лв. – разлика от близо 5 млрд. лв., която неминуемо води до по-високи очаквани приходи от данъци.
В разходната част, напълно очаквано, са коригирани прогнозите за капиталовите разходи, които бяха твърде оптимистични. Свиването им е с близо 850 млн. лв., като при представянето на Алтернативния бюджет за 2017 г. предложихме корекция в размер на около 950 млн. лв. Тези разходи винаги играят ролята на буфер, тъй като всяка година се завишават и в края на годината позволяват пренасочването на средства към други разходни групи без това да оказва влияние върху бюджетното салдо.
Следват новите обещания, които могат да променят първоначалната сметка. Обещаното увеличение на минималните пенсии до 200 лв. до края на годината ще струва около 100 млн. лв. и изглежда е отразено, тъй като се очаква разходите за пенсии да нараснат със сходен размер. Обещаното увеличение на учителските заплати с допълнителни 15% (те вече веднъж бяха увеличени в началото на 2017 г.) ще струва поне още 100 млн. лв., но очакваното увеличение при разходите за заплати е едва 60 млн. лв. Това означава, че или този непланиран разход не е отразен, или е отразен, но за сметка на намаляване на други заплати. При първата хипотеза ще има допълнителен разход в края на годината, който ще трябва да се компенсира с намаляване на други разходи или би оказал натиск върху изпълнението на бюджетното салдо.
Подобен буфер могат да бъдат както капиталовите разходи (според нашите сметки дори и след ревизията съществува буфер от около 100 млн. лв.), така и разходите за текуща издръжка, обяснява икономистът. От актуализираната оценка за изпълнението им се вижда, че вторите са намалени с около 200 млн. лв. Съдейки по изпълнението им през последните години обаче се вижда, че там също има скрит буфер от около 100-200 млн. лв.
Очакваното изпълнение на разходите по функции също събужда редица въпросителни. На първо място това са предвидените допълнително 113 млн. лв. за отбрана и сигурност. Тези средства би следвало да са предвидени в увеличението, което тази функция получи през 2017 г. – около 800 млн. лв., и не става ясно каква е причината за допълнителния разход. Вероятно тази промяна отразява наскоро споделените планове на правителството засега да не купува изтребители (както е заложено в бюджета за 2017 г.), а вместо тях да купи за армията бронетранспортьори. Какво налага тази промяна – освен натиск от определени бизнес кръгове или геополитически интереси – може само да се гадае.
В същото време увеличението на социалните и здравноосигурителните разходи е близо 300 млн. лв., а ръстът при функциите „здравеопазване и социално осигуряване” - едва около 75 млн. лв. Същото се наблюдава и при образованието – увеличение от едва 36 млн. лв. на фона на обещания за 15% увеличение на учителските заплати, което ще струва над 100 млн. лв.
Всичко това за пореден път извежда на преден план въпросът с планираното и последващото изпълнение на бюджета, а именно – изпълнението на бюджета рядко отговаря на гласувания закон. Очакваното изпълнение на бюджета за 2017 г. - дефицит от 1,3 млрд. лв., изглежда отговаря на първоначалните разчети, но, както се вижда, то е съпътствано с редица въпросителни, особено в разходната част. Към това се прибавя и продължаващата неяснота относно самата бюджетна цел – какви са предпоставките за дефицита през тази година на фона на излишък от близо 1,5 млрд. лв. през 2016 г. Дежурното обяснение – съфинансиране по европейските програми, не е валидно, тъй като се очаква разходите по тях да намалеят с около 820 млн. лв., включително 115 млн. лв. по-малко съфинансиране.
Зададен по друг начин въпросът звучи така: каква е причината за експанзивната фискална политика в условия на сравнително висок икономически растеж? Нещо повече, докато в Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. е записано, че приоритет са мерките за „продължаване на фискалната консолидация”, очакваното изпълнение на бюджета представлява точно обратното – експанзия.
06:17 | 09.09.22 г.