Няма държава в европейския съюз (ЕС), която да няма определени по някакъв начин - законов или договорен, минимални нива на заплащане на труда. Минималната работна заплата (МРЗ) не само не е спирачка за икономическия ръст в Европа, а напротив - там, където я има, доходите растат с по-бързи темпове от други страни в региона.
Това пише в становище на КНСБ, в което синдикатът се обръща към Асоциацията на индустриалния капитал в България (AИКБ), и с аргументи доказва предимството да се определя минимално заплащане на труда.
Синдикалната организация обаче се противопоставя на административното определяне на МРЗ, за каквото настояват от работодателската организация.
“По съвсем други причини, а не поради наличието на минимална работна заплата, доходите в Източна Европа изостават от тези в старите страни членки на съюза”, пише в становището на КНСБ, изпратено до медиите.
Синдикалистите наричат „спекулация“ твърдението, че в страните без регламентирана МРЗ, които са шест в ЕС, доходите на работещите са по-високи и безработицата е по-ниска в сравнение със страните със законовоустановена МРЗ.
За пример те дават Словения, която е с най-висока МРЗ сред новите страни членки (790 евро), най-високо съотношение минимална към средна работна заплата (52,4%), но и сред първенците по доходи в региона и безработица под средната за съюза.
Експертите на синдиката са категорични, че не може да се направи връзка между наличието на законово установена МРЗ и благосъстоянието на съответната държава.
Източник: Данни за 2014 г. от Изследване структурата на работните заплати на Евростат. Средна годишна брутна работна заплата в индустрията, строителството и услугите (без публична администрация, отбрана и задължително социално осигуряване).
“Има решаваща връзка обаче между наличието и размера на МРЗ и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и ниско платените работници, които в България са около 650 хил. души или 27% от наемния труд", категорични са в КНСБ.
От синдиката предупреждават, че премахването на МРЗ в България е изключително рисково поради ниския обхват на работниците и служителите с колективни трудови договори – по експертни оценки около 30%.
“Неслучайно дори страна като Германия беше принудена да въведе МРЗ въпреки много добре развитата си система на колективно договаряне. В някои оголени от профсъюзно присъствие браншове години наред преди това беше отчитан катастрофален спад на почасовите възнаграждания. Затова и не кой друг, а Международният валутен фонд призна в свой специален анализ, че въвеждането на МРЗ в Германия, противно на очакванията, е имало благоприятен ефект както върху доходите, така и върху заетостта", дават друг пример от КНСБ.
Синдикатът споделя тревогата за „критичното състояние на човешките ресурси”, но напомня, че от години цената на труда в България е силно подценена и това не може да продължава, особено след премахването на ограниченията за достъп до западноевропейските пазари на труда.
“Очевидно е обаче, че тревогата на АИКБ идва от „бързо растящите заплати”, вкл. и МРЗ. За пореден път се алармира, че ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността на труда. Само че се забравя кой плати цената на прехода и когато се правят международни сравнения относно доходи и благосъстояние, най-точни са данните, базирани на паритет на покупателна способност", напомнят от КНСБ.
Като аргумент в подкрепа на своето твърдение те посочват, че позицията на страната ни по производителност на труда е 45% от средното за ЕС-28 ниво, а по заплати - 35%.
“Пак по данни на Евростат за 2015 г., като се държи сметка за различията в ценовите равнища между страните, производителността на труда в БВП на един зает в стандарт на покупателната способност на България е 2,9 пъти по-ниска от тази в Белгия, а МРЗ пак в СПС е 3,1 пъти по-ниска. В сравнение с Холандия данните са съответно 2,5 пъти и три пъти, твърдят от КНСБ.
Синдикатът е „готов за конструктивен диалог и рационални решения“, пише в становището на конфедерацията.
11:09 | 12.09.22 г.