Продажбите на необслужвани кредити в банковия сектор ще продължат ръста си

Райна Миткова е член на Борда на директорите на Федерацията на европейските национални колекторски асоциации (FENCA), председател на Асоциацията на колекторските агенции в България и управител на една от най-големите компании на пазара по изкупуване на вземания – ЕОС Матрикс.

Г-жо Миткова, какви са наблюденията Ви за тенденциите при необслужваните задължения през изминалата 2016 г.? През 2016 г. станахме свидетели на двоен ръст на продажбите на портфейли от потребителски дългове, като обемът на прехвърлените необслужвани вземания надхвърли 900 млн. лв. Активни в този сегмент са предимно банките, които все по-често разчитат на опитни колекторски агенции, на които да прехвърлят тези „лоши“ активи. Немалък дял от този обем представлява сделката между ЕОС България и Пощенска банка, която към момента е рекордна – портфейлът включваше задължения за 280 млн. лв. За нас реализирането ѝ бе осъзната отговорност, тъй като буквално удвоихме мащаба си в рамките на няколко седмици. От друга страна, това бе и признание за дългогодишното ни присъствие на българския пазар, за нашия капацитет и високите стандарти на работа, към които се придържаме. 

Нещо, което заслужава да се следи, са и сделките за необслужвани портфейли на малки и средни предприятия – засега такива пакети се продават в по-малък мащаб, но за нас това е индикатор за бъдещото отваряне към много по-значимия сегмент на обезпечените задължения. А какви са очакванията ви за настоящата година? През 2017 г. очакваме ръстът на сделките за необслужвани вземания да продължи, като основен двигател ще бъдат именно фирмените и обезпечени кредити. Поради това няма да е изненада да станем свидетели на нов рекорд в обема прехвърлени портфейли, дори и сделките като брой да бъдат по-малко. Фирмените необслужвани кредити имат двойно по-висок дял в банковия сектор спрямо потребителските (15.1% спрямо 7.7% по данни на БНБ към края на 2016 г.), поради което е логично това да е следващият сегмент на продажби. Това вече се случи при сходни пазари като например Румъния и Хърватска, а наблюденията ни сочат, че подобни тенденции се прехвърлят и у нас.  На какво според вас се дължи нарастването на активността при продажбата на дългове в банковия сектор? Основната полза от продажбата на дългове традиционно е незабавната ликвидност за продавача, но това не е движеща сила на нашия пазар – нашите банки са много ликвидни. Все още наблюдаваме продажби на кредити, отпускани в годините преди кризата, чиито потенциал днес е много нисък и това е един добър инструмент за банката да освободи вътрешен ресурс, зает в управлението на дълговете, да изчисти баланса си и да освободи провизии.

За икономиката прехвърлянето на необслужвани дългове към колекторски агенции също е положително развитие, тъй като компаниите са много по-гъвкави спрямо възможностите на клиентите. Не е маловажно и че блокираните в момента средства в лоши кредити могат да се насочат към по-перспективни сектори, което да даде положителен тласък на икономиката. При изкупуването на потребителски кредити колекторските агенции вече са показали експертността си и банките ясно виждат ползите от продажба. В сегмента на фирмените и обезпечени кредити все още липсва натрупан опит на местния пазар. Това не е пречка, тъй като всички активни агенции на пазара, разполагащи с нужния капацитет и инвестиционен потенциал, са част от международни групи, те взаимстват ноу-хау от чужбина, което бързо може да се адаптира към нашите условия. Тук все още често наблюдаваме разминавания между очакванията на продавачите и това, което купувачите са готови да предложат, но очакваме с узряването на пазара тези различия да се превъзмогнат.