България е похарчила общо 329,2 млн. евро под формата на държавна помощ през 2015 г., което е с почти 60 млн. повече спрямо предишната година, сочи Докладът за държавните помощи на Европейската комисия (EK), публикуван в сряда*. Според данните сумата се равнява на 0,72% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение - всички страни на Европейския съюз (ЕС) са заделили 98 млрд. евро или 0,67% от БВП на съюза.
От държавната помощ, извън земеделския сектор, която общо възлиза на 240,4 млн. евро, най-висока сума е била заделена за регионалното развитие – общо 193,3 млн. евро. На второ място е държавната помощ, насочена за опазването на околната среда, включително енергоспестяването, в размер на 12,8 млн. евро, а на трето – за отраслово развитие с 11,3 млн. евро.
Прави впечатление обаче, че някои сфери не са получили никаква държавна помощ не само през проучваната година, но и за целия период от 2009 до 2015 г. Такива са, например, опазването на наследството и насърчаването на износа и интернационализацията. Други, като заетостта, пък не са били бенефициент на държавна подкрепа през 2015 г. за разлика от предишните три години.
Прави впечатление, че държавната финансова подкрепа, насочена към проучвания и развитие, включително иновации, се повишава през последните години като през 2015 г. е достигнала 5,7 млн. евро. Въпреки това тя остава под половината от най-високата сума, предоставена през периода 2009-2015 г. - 11,8 млн. евро през 2009 г.
Почти всички средства, насочени към тези сфери, са били дадени под формата на грантове – 222,7 млн. евро, а още почти 12 млн. евро – като заеми при облекчени условия.
Според доклада под формата на земеделска помощ са били заделени общо 88,8 млн. евро, като цялата сума е отишла за земеделие и развитие на селските райони, докато рибарството и аквакултурите не са получили никаква финансова подкрепа.