Често се говори за „високи“ или „ниски“ данъци, но от значение е не само размерът на данъчната тежест, но и кой в обществото я носи. Правителствата в редица страни облагат със символични данъци огромните мултинационални корпорации, очаквайки по този начин да спечелят повече работни места, престиж – и още нещо.
Опитът показва, че все някой трябва да плати данъчната сметка. Данъчните подаръци за "големия бизнес" падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми.
Това гласи заключението от нов доклад, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Избягалите данъци“ е съвместен труд на шест неправителствени организации от страни в Централна и Източна Европа: България (Екологично сдружение „За Земята“), Чехия (Glopolis), Унгария (Demnet), Латвия (Lapas), Полша (IGO) и Словения (Ekvilib)
Идеята за това изследване тръгва от България, твърдят от сдружение „За Земята“. Според тях десетте компании в България, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв.
В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години. Но само в България данъчната загуба е придобила подобни гротескни размери.
България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него, българският бюджет най-силно разчита на „скритите данъци“. ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет, пише в доклада.
Средната норма на „скритите данъци“ за страните в региона е с около една трета по-ниска.