Комисията за финансов надзор (КФН) ще предложи другата седмица за обществено обсъждане законови промени, с които се въвежда фигурата на таен клиент за инвестиционните дружества, за да могат потребителите да се чувстват по-сигурни.
Това обяви Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), при откриването на дискусионния форум "Печели находчиво: нови хоризонти за личните спестявания". Организатор на събитието е "Инсмаркет".
“Мярката ще е насочена най-вече към тези инвистиционни посредници, които работят без лиценз, защото всекидневно гражданите са мамени от такива фирми", твърди тя.
Според Владимир Савов, член на КФН, идеята е да се съберат повече доказателства за нарушения от тези нерегламентирани лица и дружества.
По думите му ролята на регулатора е да осигури стойност, прозрачност, доверие и защита на потребителите на небанкови финансови услуги.
„По предварителни данни през миналата година са били издадени 662 наказателни постановления за нарушения при проверки на КФН, докато през 2015 година те са били 892“, информира той.
Савов обяви, че в близките месеци към КФН ще бъде създаден кол център, на който ще се дава полезна информация на инститорите и осигурените лица.
„От 1282 жалби на клиенти през миналата година 1069 са оплаквания срещу застрахователи, които се занимават с общо застраховане и в по-голямата си част те са за забавено обезщетение след пътно-транспортно произшествие. Жалбите на осигурителния пазар са 37 на брой за нелегално прехвърляне от един в друг пенсионен фонд без знанието на осигуреното лице“, информира той.
Владимир Савов каза, че за около 100 жалби експертите на КФН не са били компетентни да вземат решение и са ги пренасочили към банките и Комисията за защита на потребителите.
Той уточни, че създаването на финансов омбудсман все още не е в приоритетите на дневния ред на обществото и констатира, че жалбите намаляват, защото се повишава финансовата грамотност на населението.
Бившият член на КФН по застраховането Борислав Богоев обаче е категоричен, че въпреки по-малкото жалби в КФН техният брой в "Икономическа полиция" расте. Той напомни, че през 2014 година там са постъпили 217 жалби, през 2015 година – 89, но през миналата година техният брой достига 2135.
Като проблем той посочи регистрацията на някои от инвестиционните посредници в офшорни зони, както и факта, че от 65 лицензирани инвестиционни компании сега на пазара са останнали 35–36, а останалите са минали към „сивия“ сектор.
Владимир Савов от КФН обясни, че от година се правят съвместни проверки с МВР на нелицензираните инвестиционни посредници, но не е в капацитета на комисията, откъм финансиране и човешки ресурси, да ги проверява. Като пример той посочи опита на Румъния, където едновременно е била извършена проверка на 10-15 дружества и това е имало ефект.
„Голям проблем е доказването на незаконната дейност, затова искаме законодателните промени да се случат бързо, за да има доказателствен материал, който да се използва в обвиненията срущу тях, смята Савов. – Има идея за стратегия, с която пазарът да бъде изчистен с помощта на лицензираните инвестиционни посредници, като КФН минимизира риска от мошеници“.
В коментари за случващото се на пенсионно-осигурителния пазар прокуристът на ПОД „Алианц България“ Владислав Русев напомни, че има разумни ограничения при регулациите, както и разумни лимити при доброволното осигуряване, но България е единствената страна, останала без мултифондове, където хората не могат да инвестират парите си по-най-добрия за тях начин.
„Предлагаме от години данъчното облекчение да бъде 20%, като се помисли за хората преди пенсия", напомни Русев.
Той е на мнение, че от това ще спечели пенсионната система, защото в бъдеще "общественото пенсионно осигуряване няма да е е в състояние да осигурява достоен заместващ доход".
Владислав Русев пресметна, че приблизително 32% са необходими държавния Фонд „Пенсии“, за да бъде балансирана системата. За тази година гласуваният бюджет на Националния осигурителен институт е 10,4 млрд. лева, а за Фонд "Пенсии" - 7,8 млрд. лева. Приходите от осигурителни вноски ще са 3,7 млрд. лева, а 4,1 млрд. лева ще е трансферът на държавата за дофинансиране.
04:40 | 14.09.22 г.