Оливър Рьогл e председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България). Съществената част от кариерата му е преминала в Групата Райфайзен с фокус върху пазарите в Централна и Източна Европа.
Преди да поеме поста в България през 2013 г., повече от дванайсет години работи в дъщерната банка на Райфайзен в Сърбия, като от 2005 г. е неин главен изпълнителен директор. Работил е повече от три години и в Райфайзенбанк в Русия.
Оливър Рьогл е роден през 1964 г. във Велс, Австрия. Завършил е Икономическия университет, Виена с магистратура по икономически и социални науки, и специализация “Банки и финанси”. Преминал е и едногодишна Програма за обмен в Университета в Илинойс, САЩ.
Владее немски, английски, френски, български и сръбски език, ползва и руски език.
Пред Investor.bg главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк България коментира политическата среда, в която работи банковият сектор, необходимостта от регулации, както и пазара на несъбираеми заеми.
– Г-н Рьогл, показват ли банковите анализи, че скоро ще станем свидетели на ускоряване на кредитирането? Отговарят ли проектите на фирмите на по-високите изисквания за финансиране, които поставят кредитните институции?
– Ако ме бяхте попитали преди два-три месеца, щях да ви отговоря, че и икономическата, и политическата среда, са стабилни и това създава добри условия за кредитирането. Икономическата среда все още е перспективна – очакваме над 3% икономически ръст за миналата година, както и за тази, при добра фискална позиция, ниска безработица, много стабилен валутен борд. Това е предпоставка и за добро развитие на кредитирането. По отношение на политическата среда обаче нещата са по-различни.
Дойдох в България преди три години и половина и вече видях четири правителства, ще видя и пето, от които три редовни и два служебни кабинета. А това е много, защото всяка промяна и избори създават несигурност и това оказва влияние върху икономическата среда, както и върху кредитирането в частност.
Фирмите не знаят какво ще се случва и какъв ще бъде фокусът на поредното правителство. Не изключвам, че ще има и потенциални инвеститори, които ще отложат изпълнението на проектите си. Нещо подобно ще се случва и с физическите лица, които планират да си купят апартаменти или къщи.
Политическата среда не е толкова стабилна, колкото би ни се искало, но се надявам това да се промени след април, а следващите няколко месеца да не бъдат загубено време.
Аз съм оптимист и се надявам, че 2017 ще е добра година. В Райфайзенбанк планираме ръст за всички сегменти от портфейла ни – за корпоративни клиенти, физически лица, микро и малки предприятия. Надявам се да реализираме увеличение в кредитирането между 3 и 5 процента. Този ръст не е толкова висок, както преди 2008 година, но е доста позитивен.
– Доколко ниските лихви стимулират вземането на заеми от гражданите и бизнеса?
– Лихвите оказват сериозно влияние върху кредитирането, особено дългосрочното, което е свързано с инвестиции при фирмите и физическите лица. Това е много добре за кредитополучателите и лошо за вложителите, но такава е политиката на Европейската централна банка и тя вероятно няма да се промени през цялата 2017 година.
Видяхме, че САЩ направиха крачка в посока повишаване на лихвите и през 2018 г. би трябвало и Европейската централна банка да погледне натам.
– Какви са вашите наблюдения, ще има ли ръст на потреблението при евтиния капитал и може ли то да задвижи икономическия растеж?
– Потреблението е много важно за икономическия растеж, като очакванията ни са то да продължава да расте.
Ниските лихви са важни за дългосрочното кредитиране като инвестициите на бизнеса и жилищното кредитиране при гражданите.
Интересът към краткосрочното потребителско кредитиране се влияе в по-малка степен от ниските лихви и търсенето на бързи кредити, независимо от цената, го доказва.
– Според последната статистика на Българската народна банка през декември необслужваните потребителски заеми са се понижили с с 4,99% спрямо ноември и са паднали малко над 916 хил. лева – най-ниското ниво от октомври 2009 година. Станаха ли по-дисциплинирани кредитополучателите или банките покрай прегледа на активите и стрес тестовете изчистиха портфейлите си, но затегнаха условията за кредитиране?
– От три-четири години в Райфайзенбанк работим активно за изчистване на портфейла си и ако тогава бяхме на ниво над средното за пазара, то през миналата година вече сме близо наполовина от средното за банковия сектор.
Банките знаеха, че ги очаква труден тест с прегледа на активите, подготвиха се предварително и това имаше дисциплиниращ ефект върху тях.
Но показателят за необслужвани кредити в България все още е твърде висок и погледнато като цяло трябва да се намали още.
– Наскоро беше изказано мнение, че финансирането по европроекти излиза по-евтино, отколкото банковото. Какво правите в Райфайзенбанк, за да са по-атрактивни условията за кредитополучателите?
– Няма конкуренция между европрограмите и банковото финансиране – напротив, те се допълват.
Банковото финансиране е инструментът, чрез който клиентите могат да се възползват от средствата по европрограмите.
Комбинацията между финансиране по европрограма и ефективно банково финансиране дава възможност на клиентите да реализират успешно своите проекти.
В Райфайзенбанк имаме дългогодишна експертиза и нашите клиенти могат да използват това ноу-хау, за да получат помощ за реализирането на своите планове.
– Преди малко коментирахте, че заради прегледа на активите и стрес тестовете през миналата година банките изчистиха портфейлите си и получиха добра оценка за състоянието на финансите си. Излезе информация, че от началото на кризата са отписани 7,5 млрд. лева от "лоши" вземания. Има ли пазар за тези активи?
– Пазар има, имаше и преди няколко години, но въпросът е в цената.
Ако цената е подходяща – винаги ще се намери купувач. Това, което се промени обаче е, че банките сега преоценяват активите си много по-реално, отколкото преди няколко години.
Когато оценката на активите е реална, те могат да се продадат по-лесно. Ако продавачът е готов да отпише 70-80-90% от стойността на активите, а купувачът е съгласен с тази намалена цена, се постига реална продажна цена, макар и да изглежда ниска.
Когато, например, една банка продава портфейл от кредити на физически лица, които не са обезпечени, цената може да бъде доста по-ниска от номиналната стойност на самите кредити.
Банките станаха по-реалистични в оценката на активите, които притежават. По-рано вътрешната оценка на активите беше много завишена, а цената на пазара – много ниска. Заради тази голяма разлика и сделките бяха ограничени.
Сега банките правят реална оценка и много по-лесно могат да се сключват сделки на реални цени.
– Годината започна с обявяване на сделката по придобиването на ОББ от КВС. Ще се увеличи ли инвестиционният интерес и към други български банки и очаквате ли консолидацията в сектора да продължи?
– И в бъдеще очаквам сливания и придобивания, каквито вече видяхме през последните години, но според мен, не толкова при големите банки, а по-скоро при по-малките кредитни институции. Мисля, че централната банка е заинтересована да има такива сделки, тъй като това ще допринесе за още по-стабилен банков сектор, в който участват големи международни банки.
– Има ли интереси Райфайзенбанк към придобиване на дялове или на цяла българска банка?
– Райфайзенбанк заема много силна позиция сред големите банки и с тази добра позиция ще растем органично.
Не планираме да купуваме цяла банка, но ако се появи възможност за закупуване на портфейл от кредитна институция или лизингово дружество, бихме я разгледали. Но, все пак, фокусът ни е върху органичния ръст.
– Банковите регулации се засилват с все по-големи изисквания. Българският банков надзор също обяви промени, съобразени с европейските регулаторни органи. Могат ли да понесат още по-голям контрол банките и необходим ли е той?
– Изискванията към банките наистина са значителни, но мисля, че в България те са необходими, като се има предвид какво се случи преди повече от две години с Корпоративна търговска банка. Част от населението загуби депозити, фирмите също претърпяха вреди, имаше и отрицателно влияние върху банковия сектор, чието доверие пострада.
Това беше голям удар, но България имаше стабилна икономическа среда и добра фискална позиция, благодарение на които не се стигна до по-голяма криза.
Видяхме какво означава фалитът на една банка за цялата среда. Ако можех да избирам между строги регулации и стабилни банки, или на всеки няколко години криза – със сигурност бих предпочел високи изисквания, за да се предотврати криза в бъдеще.
Подобни строги регулации не са български феномен. Сега високи изисквания има навсякъде.
БНБ работи много професионално в този аспект и действа в рамките на това, което е заложено и от Европейската централна банка.
12:19 | 05.09.22 г.