Подводните камъни на данък "уикенд"

Спорният данък „уикенд“ продължава да затруднява фирмите, а счетоводителите все още не са съвсем наясно как да отчитат въпросния налог. Това стана ясно по време на форум по темата, организиран от Economix.bg. "Няма данък „уикенд“ и той не е нов, става дума за начисляване на ДДС", коментира Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Националната агенция за приходите (НАП).

Той обясни, че промените, които станаха факт през 2016 г., са направени с цел да има равнопоставеност в данъчното облагане. „Не е честно едни деца да ходят на училище с таблети, закупени без ДДС, а други да ходят с таблети с включен косвен налог. Няма стопанска логика един фирмен актив да се ползва само за лични цели“, добави Иванов.

Припомняме, че основната промяна в начисляването на ДДС и прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дойде през миналата година, когато се въведоха специални разпоредби за начисляване на ДДС при безвъзмездно ползване на стоки или услуги, освен за независима икономическа дейност, и за лични нужди.

Основната промяна в Закона за ДДС е усъвършенстване на режима на облагане на личното ползване. Въвежда се праг, при което отпада въпросът за отчитане на корекции за личното ползване на мобилни телефони и подобни.

Прагът се въвежда с новата точка 83 от допълнителните разпоредби, която засяга определението за дълготрайни активи.

За активи под 5 хил. лв. (без имоти и коли) ще се прави еднократна корекция по чл. 73в (нов). За недвижими имоти и други материални активи (материалните активи са стоки за целите на ЗДДС) първоначално лицето трябва да определи съотношение на личното ползване (неикономическата дейност) спрямо цялото ползване, след което ежегодно ще прави корекция на реалното лично ползване спрямо първоначално определената пропорция и ще коригира за разликата.

Ако например първоначално е определено 10% лично ползване, лицето не признава данъчен кредит за тези 10% при придобиването на стоката. След това всяка година сравнява колко е личното ползване – например, ако е 14% в съответната година, внася допълнително 4% (разликата между първоначално определените 10% и реалните 14%) в съответната година.

Ако първоначално определеното лично ползване е 0% – т.е. активите ще се използват само за бизнес цели, няма да се правят ежегодни корекции, а личното ползване ще се третира като доставка на услуга.

Росен Иванов от НАП е категоричен, че няма вариант да не се облагат активи под 5 хил. лв. За активи на стойност над 5000 лева се предвижда ежегодна корекция на данъчния кредит, според документирания дял на личното ползване. А под тази сума - лицето има право на избор да приспадне пълен данъчен кредит и после да начислява данък или да приспадне пропорционален данъчен кредит.

В общи линии фирмите имат два варианта – след изясняване на това с какви намерения се прави покупката (служебни/лични), се избира дали да се ползва пълен данъчен кредит и ежемесечно да се отчитат на НАП за всички корпоративни пътувания, например, или да се избере частичен данъчен кредит с опция за корекция на разходите веднъж годишно.

Според Иванов данъчните не се интересуват от това къде и защо фирмите използват служебния автомобил за лични цели. „Не е нужно да давате отчет за това, НАП следи само ползването за служебни цели. Не е задължително отчитането да става с пътен лист, достатъчна е и една обикновена екселска таблица. Данъчните проверяват единствено документите за служебно ползване и ако там има нещо нередно, имат основание да оспорят данъчния кредит“, допълни Иванов.

Според данъчните много компании са решили проблемите с отчитането на данък „уикенд“, като са разделили имуществото на такова, което е само за лични цели (съответно е отписано от активите на фирмата) и такова само и единствено за служено ползване. Други фирми пък са започнали да начисляват данък върху разходите на служителите, които ползват фирмени активи за лични нужди. Тук също се начислява и ДДС, добави Иванов.

Той е категоричен, че например пътуването със служебна кола от вкъщи до офиса се облага. Някои фирми дори са опитали да избегнат плащането на налога, като наемат фиктивно личния гараж на даден служител. „Това обаче превръща пътуването в служебно, а ако се случи пътно-транспортно произшествие и се нанесат вреди на трето лице, работодателят ще бъде отговорен, защото това ще мине в графа „трудова злополука“, обясни той.

По време на семинара счетоводители се оплакаха, че данъчните правят ревизии и за периоди преди 2016 г., което създава затруднения, защото преди миналата година не се е водела такъв тип отчетност. Заради това е била направена ревизия на данъчния кредит на конкретна фирма.

От бранша споделиха още, че данъчните се фокусират предимно върху проверки на ползването на автомобили. При мобилните телефони и компютрите засега от НАП се задоволяват само със списъци на устройствата и служителите.

Според Милен Райков, съдружник „Данъци“ в Ernst & Young България, Македония, Албания и Косово, от НАП прекалено много се фокусират върху данък „уикенд“ и покрай ненужни ревизии изпускат други по-важни неща, които могат да бъдат в полза на фиска.

Още новини и анализи по темата за данък "уикенд" може да прочетете тук