Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2016 г. ще бъде положително за първи път след 2008 година, прогнозира Министерството на финансите на база на предварителни данни и оценки.
Очакванията на експертите са излишъкът по КФП да бъде над 1,508 млрд. лева (1,6% от прогнозния БВП), информира финансовото ведомство.
По този начин, освен спестения ресурс за финансиране на планирания с разчетите към Закона за държавния бюджет за 2016 г. дефицит по КФП (в размер до 2% от прогнозния БВП), на разположение във фискалния резерв към края на тази година остава и ресурсът от формирания бюджетен излишък за годината.
Съпоставен с предходната година, относителният дял в БВП на бюджетното салдо по КФП се подобрява с 4,4 процентни пункта.
Факторите за това подобрение са, от една страна, по-високите приходи и от друга – по-ниското усвояване на разходите, аргументират се от Министерство на финансите.
Основни параметри по КФП по предварителни оценки
Приходите и помощите по КФП за тази година се очаква да бъдат над 33,944 млрд. лв. (102,8% спрямо годишния разчет), като в сравнение с миналата година се отбелязва ръст от 1,745 млрд. лева.
Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2,494 млрд. лв., докато грантовете от ЕС са по-ниски.
Следва обаче да се отбележи, че постъпленията от помощи надвишават планираните с разчета за годината, като изпълнението спрямо плана е 113,9%, посочват от МФ.
В частта на приходите по националния бюджет най-значително е увеличението при постъпленията от данъци (с близо 2,1 млрд. лв.), като ръст се отчита при всички основни данъци и осигурителни вноски.
Косвените данъци нарастват с близо 1,2 млрд. лева спрямо предходната година, като само приходите от ДДС са повече с около 0,9 млрд. лева (11,5%). Значителен ръст се отчита и при приходите от акцизи, социални и здравноосигурителни вноски, ДДФЛ, корпоративни данъци и други.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за тази година се очаква да бъдат в размер на 32,436 млрд. лева, което е 93,2% от годишния разчет.
В структурно отношение се очаква изпълнението на разходите по сметките за средства от ЕС да бъдат по-ниско спрямо планираното с разчетите за годината с около 2 млрд. лв., което е свързано с по-ниското усвояване в началния етап на проектите по оперативните програми и Програмата за развитието на селските райони за новия програмен период.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена за тази година от централния бюджет, възлиза на 859,5 млн. лв., което е в съответствие с действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС и европейски законодателни решения.