За първи път след 2008 г. държавата ще има положително бюджетно салдо вместо планирания дефицит от 2% от прогнозния БВП. Това прогнозира в годишния си отчет Министерството на финансите.
„С провежданата фискална политика през последната година постигнахме устойчива тенденция за стабилизиране на публичните финанси чрез успешни мерки за фискална консолидация, даващи все по-близък хоризонт за постигане на балансиран бюджет. Това амбициозно фискално представяне излъчва силен сигнал за водената последователна и балансирана фискална политика, насочена към осигуряване на устойчива фискална позиция в средносрочен хоризонт“, аргументират се от ведомството на Владислав Горанов.
Като причина за този резултат от финансите посочват по-високите приходи, включително и от еврофондовете, и по-ниското усвояване на капиталовите разходи.
Фискалният резерв към края на ноември е в размер на 14,3 млрд. лв.
Наличният безпрецедентен по размер ресурс в обхвата на фискалния резерв гарантира буфер в случай на непредвидени шокове, което минимизира рисковете за негативно развитие на показателите по държавния дълг в средносрочен хоризонт, прогнозират финансовите анализатори.
От министерството напомнят, че поради тази причина с рамката на Бюджет 2017 г. не се предвижда нова емисия на международните капиталови пазари догодина, като падежиращите в юли петгодишни облигации, емитирани през 2012 г., в размер на 1,86 млрд. лв. ще бъдат изцяло обезпечени за сметка на наличен ресурс във фискалния резерв.
В резултат на тази стратегия външният дълг на страната ще отчете спад в номиналния размер и относителния дял на дълга към БВП към края на 2017 г., което ще се случи за пръв път след 2008 г., твърдят от финансовото ведомство.
Основните фактори за формирането на наличния към края на ноември 2016 г. безпрецедентен по размер ресурс в обхвата на фискалния резерв са спестените буфери, предназначени за евентуални мерки във връзка с проведения преглед на качеството на активите на всички български банки през настоящата година, спестяването на планирания ресурс за финансиране на дефицита за 2016 г. и успешното приключване на програмния период 2007-2013 г., което доведе до постъпването през 2016 г. на по-високи от планираните грантове от ЕС за извършени разходи в края на 2015 г., уточняват финансовите експерти.
По този начин основната част от набавения ресурс с успешно проведените през 2015 г. и 2016 г. емисии дълг, остава на разположение във фискалния резерв, като в средносрочен план ресурсът може да бъде използван за погасяване на дълг, обясняват те.
В отчета се посочва, че в края на 2016 г. държавният дълг достига 29,4% от БВП, но страната остава трета най-добра по този показател в ЕС след Естония (9.7%) и Люксембург (22%) и доста под Маастрихтското ограничение от 60%, както и под средните нива за страните в ЕС-28 и еврозоната, които съответно са 84,3% и 91,2%. Управлението на държавния дълг през 2016 г. е осъществено в съответствие с предвидените дългови ограничения в законодателството, отчитат в Министерството на финансите.
Поетият нов държавен дълг за 2016 г. е 4,4 млрд. лв., при предвиден в закона максимален размер на новия държавен дълг до 5,3 млрд. лв. В края на 2016 г. се очаква номиналният размер на държавния дълг да възлезе на 25,8 млрд. лв., при предвиден в закона максимален размер на дълга в края на годината до 26,6 млрд. лв.
Според Министерство на финансите приносът на провежданата икономическа политика е ускореният през последните две години икономически растеж в страната.
„За деветмесечието на тази година темпът на увеличение поставя икономиката на челни позиции в ЕС. Ако сегашната икономическа политика продължи, МВФ и Европейската комисия прогнозират, че средният темп на растеж до 2019 г. ще е значително по-висок, отколкото през последните пет години. Това ще позволи по-бърза конвергенция на доходите към средноевропейските“, категорични са анализаторите на министерството.
00:55 | 14.09.22 г.