Бюджет 2017 - бюджетът на гафовете

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

За никой не е тайна, че най-важният финансов закон – този за държавния бюджет, е израз на правителствените приоритети и политики за съответната година. В учебниците по икономика пише, че този документ се основава на прецизна оценка и анализ на макроикономическите показатели за страната и фискалната политика. Много често обаче парите не стигат и едни сектори са приоритетно финансирани, за разлика от други, в които зеят огромни дефицити.

В съществен дял от случаите бюджетът на държавата отваря врата за вредни политически интриги, измествайки всякаква икономическа логика и целесъобразност.

Хората обичат да казват, че ако две грешки не са довели до добър резултат, е време да опиташ трета. Ако върнем лентата няколко месеца назад, съвсем спокойно можем да сложим разчетите за 2017 г. в графата „проба-грешка“. Защото бюджетът за догодина изобилстваше от толкова гафове, че е трудно човек да не се замисли за ефективността на правителствените харчове.

С оглед на това е добре да припомним, че малко след като Бойко Борисов подаде оставката си, стана ясно, че ГЕРБ няма политическата сила да приеме внесените в Народното събрание нормативни актове и известно време поддържаха тезата, че ще оттеглят всички свои предложения. После обаче се разколебаха и съмненията, че бюджет 2017 г. ще остане без вносител, се разсеяха. Въпреки това над финансовия план на страната за следващата година надвисна сянка, която няма изгледи скоро да изчезне. План-сметката за догодина беше окончателно приета на 1 декември, но в нея са заложени съмнителни политики, твърдят различни икономисти.

Още по време на гласуването на държавните приходи и разходи на първо четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси стана ясно, че постъпленията в бюджет 2017 са силно подценени, а разчетите са базирани на недействителни цифри. Това каза депутатът от ДПС Петър Чобанов. По думите му има сериозно разминаване в разчетите на финансовия министър в оставка Владислав Горанов и данните на НСИ. 

По-конкретно, стойността на БВП за 2015 г., която е последната завършена година, записана в бюджета, е 86,373 млрд. лв., а официалната стойност на произведените от икономиката стоки и услуги за 2015 г. по данни на НСИ е в размер на 88,571 млрд. лв. Следователно БВП за 2015 г. в бюджета е занижен с 2,2 млрд. лв. спрямо официалната стойност. Тази сума се явява базова за 2016 г. и следващата 2017 г.

Ако използваме и занижения растеж за 2017 г. в размер на 2,5%, тогава БВП с официалните данни на НСИ би бил в размер на 94,747 млрд. лв., а не както е записано в бюджет 2017 – 92,395 млрд. лв. "Използването на неактуални стойности на БВП за 2015 г. води до подценяване на БВП за 2017 г. минимум с 2,352 млрд. лв. При около 30% от БВП данъчни и осигурителни приходи се получава разлика от 700 млн. лв., които поради неизползване на актуални данни не са отразени в бюджета. Срещу тях могат да се направят разходи за 700 млн. лв. и това няма да промени целта за бюджетен дефицит“, коментира пред Investor.bg депутатът от ДПС Петър Чобанов. Ако се направи по-детайлна дисекция на новите числа, става ясно, че по-високите приходи през 2015 г. се дължат изцяло на икономическото развитие, тъй като БВП нараства с близо 5 млрд. лв.

Данъчните и осигурителни приходи през 2015 г. нарастват само с 0,5% от БВП спрямо 2014 г, докато през 2013 г. спрямо 2012 г. нарастват с 1% от БВП, което означава, че събираемостта се подобрява повече през 2013 г. в относително изражение.

Промяната по компоненти на разходите в БВП е много благоприятна за данъчните приходи, тъй като потреблението нараства с 2,9 млрд. лв., а инвестициите с  - 334 млн. лв. Износът пък намалява с 627 млн. лв., а вносът нараства с 493 млн. лв. Всички тези числа са важни, защото чрез тях се прави оценка на състоянието на българската икономика и какви са потенциалните възможности за растеж. А причините кабинетът в оставка и депутатите в парламента да откажат да нанесат корекциите с актуализираните данни на НСИ в най-важния финансов закон, са няколко. На първо място подценените данъчни приходи биха гарантирали сравнително добро фискално спокойствие при евентуални сътресения. Не е тайна, че през последните години фискалното здраве на държавната хазна се дължи основно традиционното залагане на по-ниски данъчни постъпления от очакваните.

Догодина държавата планира да събере от данъци 28 млрд. лв. или с 2,4 млрд. лв. повече отколкото през 2016 г. Общо планираните приходи пък са 35,4 млрд. лв. докато предвидените разходи са за 36,7 млрд. лв., което също е лишено от икономическа логика.

Към края на ноември 2016 г. предварителните данни за консолидираната фискална програма на финансовото министерство показват, че очакваното превишение на приходите над разходите ще достигне  над 3,4 млрд. лв. или 4% от БВП. За същия период на миналата година имаше 406,4 млн. лева дефицит.

Тези данни щяха да са глътка свеж въздух, ако въпреки сериозния излишък, за догодина не беше заложен дефицит от 1,3 млрд. лв. Нещо повече, през следващия отчетен период ще има сериозна разлика между приходите и разходите и това ще е осма поредна година на дефицит, а според прогнозите на кабинета дефицит ще има чак до 2019 г.