Mакар и по-добро, бюджетното салдо през 2016 г. носи някои „изненади”

С наближаването на коледните и новогодишните празници идва време за подаръци. В този дух правителството вече започна с отпускане на 1 млрд. лв., за да финансира програмата си за „безплатно” саниране. До края на годината остават четири седмици, в които подобни непредвидени разходи няма да липсват и въпреки тях спокойно може да се очаква по-добро изпълнение на бюджета от предвиденото по няколко причини. Това е същият филм от края на 2015 г., само че без актуализация на бюджетната рамка, в който събираемостта на приходите е по-висока от очакваната, а разходите са по-ниски от предвидените. В Средносрочната бюджетна прогноза за 2017-2019 г. правителството представя най-актуалните си очаквания за изпълнението на приходната част тази година. Според тях постъпленията от данъчни и неданъчни приходи през тази година ще бъдат с около 2,09 млрд. лв. повече в сравнение с предходната. Добре, но само за първите десет месеца на годината данъчните и неданъчните приходи надхвърлят миналогодишните си нива с близо 2,08 млрд. лв. Т.е. ако през последните два месеца приходите са с 10 млн. лв. над миналогодишните, прогнозата ще се преизпълни, а съдейки по динамиката при тези приходи през първите десет месеца на годината, това най-вероятно ще се случи. А към това се прибавят и постъпления на европейски средства, където също може да се очаква преизпълнение. Независимо от това са възможни и по-лоши от очакваните резултати при определени приходоизточници. Такъв може да се окаже случаят с приходите от акцизи и по-конкретно - с акциза върху тютюневите изделия, при който през годината се наблюдава интересна динамика. Приходите през януари са необичайно високи (единствената близка стойност е през януари 2010 г.). Това води до по-ниска събираемост през следващите два месеца, но в периода април-юни постъпленията отново надминават нивата си от същия период на предходната година, като юни отново е рекорден. В следващите месеци отново се наблюдава по-слаба събираемост, а приходите от акциз върху тютюна през октомври са около два пъти по-ниски в сравнение с октомври 2015 г. Дори и тази тенденция да бъде прекъсната и постъпленията от акцизи през ноември и декември да са около нивата си от предходната година – между 380 и 400 млн. лв., разминаването с прогнозата може да е около 100 млн. лв., а това поставя под въпрос честите хвалби на правителството за повишаване на данъчната събираемост. Очакванията за разходите (без вноската в бюджета на ЕС) са те да са с около 1,56 млрд. лв. по-ниски в сравнение с предходната година, като за първите десет месеца изоставането е с над 1,6 млрд. лв. Някои от разходите, например тези за осигуровки, социални плащания и текуща издръжка, могат да наваксат това изоставане в последните месеци. Това се дължи както на отлагане на разходите за издръжка, така и възможности за отпускане на коледни надбавки за пенсионерите и др. Други разходи, като субсидии и възнаграждения, вече изпреварват предвидените увеличения и вероятно ще има преизпълнение. Нито едно от двете обаче няма да може да компенсира огромното изоставане на капиталовите разходи. Прогнозите са те да достигнат около 4,3 млрд. лв. за цялата година, като за първите десет месеца възлизат на около 1,7 млрд. лв., което означава за два месеца да бъдат похарчени близо 2,6 млрд. лв. От тях вече бяха гласувани 1 млрд. лв. за финансиране на програмата за саниране на жилища, а за оставащите около 1,6 млрд. лв. няма достатъчно време. Това не пречи те да бъдат прехвърлени към други разходни пера само и само за да се „усвои” максимално голям дял от тях. Именно такъв е смисълът на отпускането на въпросния 1 млрд. лв., което нито е наложително, нито е целесъобразно. С други думи за поредна година ставаме свидетели на водене на безпринципна фискална политика, за която са известни приходите и разходите, а тяхната структура е по-скоро пожелателна. Едва ли може да се очаква нещо по-различно при изпълнението на бюджета за 2017 г., както на фона на опита от последните две, а и повече, години, така и от дебатите в парламента. Независимо от огромната доза заплахи, че няма да има пари за различни програми, популизъм – грандиозни обещания за повече разходи, както и дежурната „борба” на социалистите за въвеждане на прогресивен подоходен данък, бюджетът беше приет без промени. Иначе казано – старата песен на нов глас.