Министерството на финансите очаква излишъкът по консолидираната фискална програма на касова основа през ноември да се разшири до над 3,466 млрд. лева (малко под 4% от БВП) заради европейските програми. Това показват предварителните разчети на ведомството, разпространени от пресслужбата му.
Министерството припомня, че за същия период на миналата година имаше 406,4 млн. лева дефицит.
Окончателните данни за изпълнението на бюджета през ноември ще бъдат публикувани към края на декември, отбелязват от ведомството.
„Факторите за подобрението на бюджетната позиция продължават да бъдат по-високите приходи и по-ниското усвояване на капиталовите разходи. Подобрението от страна на текущото превишение на приходите над разходите по сметките за средства от ЕС върху салдото по КФП е значително, като излишъкът по европейските средства е в размер на 1,8% от прогнозния БВП, отчитат от финансовото министерство“.
Приходите в бюджета към края на ноември се очаква да достигнат над 31,135 млрд. лева, което е над 94% от годишния разчет. Това е с над 2 млрд. лева повече спрямо същия период на миналата година, като увеличението идва от по-високите данъчни и неданъчни приходи, отчита министерството.
Предварителната оценка за разходите към края на ноември показва, че те достигат малко под 27,7 млрд. лева, което е 79,5% от годишния разчет. Към същия период на миналата година разходите възлизат на над 29,482 млрд. лева.
Същевременно към края на октомври бюджетният излишък на касова основа достига почти 3,435 млрд. лева, отчита финансовото министерство. Това е почти 4% от прогнозния БВП. Излишъкът по националния бюджет се изчислява на малко над 1,9 млрд. лева, а по европейските средства е малко под 1,47 млрд. лева.
По същото време на миналата година беше отчетен бюджетен излишък от малко под 64 млн. лева, или 0,1% от БВП, припомня министерството.
Приходите в бюджета към края на октомври възлизат на малко под 28,3 млрд. лева, което е 85,7% от годишните разчети. В сравнение с десетте месеца от миналата година увеличението е с 1,755 млрд. лева, или 6,6%. То се определя изцяло от ръста на данъчните приходи, които са с над 2 млрд. лева повече от заложените във финансовия план, отчита ведомството.
Данъчните постъпления към октомври достигат над 22,3 млрд. лева, като нарастват с над 1,7 млрд. лева на годишна база (8,3%). Приходите от преки данъци достигат почти 4 млрд. лева, което е с над 357 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година, а от непреки данъци – 11,47 млрд. лева, което е с почти 916 млн. лева повече.
Постъпленията от ДДС се увеличават с над 613 млн. лева до малко под 7,3 млрд. лева. Размерът на невъзстановения ДДС към края на октомври е 109,5 млн. лева. Акцизите се увеличават с над 281 млн. лева до повече от 4 млрд. лева. Приходите от социални и здравни осигуровки към края на октомври са малко над 6 млрд. лева, което е с 320,4 млн. лева повече на годишна база.
Същевременно разходите към края на октомври са над 24,854 млрд. лева спрямо 26,47 млрд. лева година по-рано, отчита Министерството на финансите. Понижението се обяснява със забавянето на някои капиталови разходи заради по-бавното усвояване на европейските средства и изместването на част от капиталовите разходи за края на годината, поясняват от ведомството.
Нелихвените разходи възлизат на малко под 23,5 млрд. лева, а лихвените плащания достигат 673,2 млн. лева, показват данните.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към октомври 2016 г. от централния бюджет, възлиза на 687,7 млн. лева.
Фискалният резерв към края на октомври достига 14,3 млрд. лева, от които 1,6 млрд. лева са вземания от Европейската комисия за сертифицирани разходи, аванси и т.н.