Банковото посредничество ще продължи да е труден бизнес, но банките ще продължат да бъдат динамични и иновативни. Техният бизнес не е само посредничество между спестяванията и инвестициите, финансовите институции трябва да осигурят сигурност на спестяванията и разплащанията. Това каза Димитър Костов, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, при откриването на конференцията „Банките и бизнесът“.
Централният банкер коментира въпроса доколко банките биха могли да се насочат към по-рискови проекти.
„Краткият отговор на този въпрос е не. Макроикономическата среда ще продължи да се характеризира с висока степен на несигурност и ниска инвестиционна активност, което ще ограничава кредитоспособното търсене на заеми и възможностите за диверсифициране на риска. Повишаването на лихвите на международните пазари е неизбежно и най-вероятно ще започне да се случва следващата година. Това ще увеличи цената на привлечените средства и ще се отрази и върху банките, и върху кредитополучателите. Регулаторните изисквания ще водят до по-високи нива на капиталово покритие. Всички тези тенденции и изисквания на практика ще резервират значителна част от собствения капитал на банките, който в момента може да изглежда сравнително свободен, но предстои да бъде ангажиран“, изброи предизвикателството пред развитието на банковата индустрия Костов.
Според него макроикономическата среда ще продължи да се характеризира с висока степен на несигурност и ниска инвестиционна активност, което ще ограничава кредитоспособното търсене на заеми и възможностите за диверсифициране на риска.
По думите на Костов догодина банките трябва да се подготвят за въвеждането на новия счетоводен стандарт, който е „по-консервативен“. С него трябва да се реализират не само финансовите загуби, но и очакванията да реализират актив.
„Заради икономическия растеж и стабилизиране на пазара на недвижими имоти ще видим повече внимание от страна на банките, които вместо да продават неработещи портфейли, ще се опитат да съживяват необслужваните кредити в работещ бизнес“, очерта тенденцията на пазара Емил Ангелов, главен изпълнителен директор на Пиреос банк България.
Той изчисли, че това са около 15% от порфейлите на кредитните институции, които може да се трансформират и да носят доход.
Ангелов е категоричен, че догодина ще продължи натискът към банките от страна на разходите, с които бяха натоварени заради прегледа на активите и стрес тестовете тази година, но този път заради регулаторни изисквания. Предизвикателството пред тях ще е технологичното обновление.
„Индустрията ще се превръща все повече в технология, но рискът ще остава в банките", напомни главният изпълнителен директор на Пиреос банк България.
„Банковата индустрия ще успее да инкорпорира по-напредничавата част на технологиите“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.
Той е убеден, че ще има трансформация на бизнеса, от която ще спечелят клиентите. Той предупреди да не се слага дигитализацията като цел, която банковата индустрия трябва да постигне.
Банкерът определи, че 2017 г. и 2018 г. ще бъдат състезание за платформи в онлайн банкирането.
„Този, който направи най-добрата платформа, ще спечели любовта на клиентите“, коментира емоционално Хампарцумян. "Банките няма как да са по-добре от клиентите. Предпоставките да растем догодина са налице“.
Рисковете пред позитивното развитие на сектора той обаче свързва с политическата нестабилност.
„Тя доведе на водеща позиция популисти и неособено икономически грамотни хора, които на базата на някакъв минимален успех започнаха да говорят за увеличаване на данъци. В такава ситуация в парламента тихичко се гласува новият закон за одиторите, който две трети е европейска директива и една трета е лобиране на групички по интереси. Само по себе си това не е страшно, но като се натрупат, може да създадат значителни затруднения, задържане на темповете на растеж“, добави Хампарцумян.
Според Божидар Нейчев, управляващ съдружник за Югоизточна Европа в PwC, има инерция в банковия сектор и не всички финансови институции са се ориентирали към успешни бизнес модели.
„Имаше усилия за намаляване на количеството продукти и не всички банки се справиха успешно", е оценката на Нейчев.
Според него има няколко сценария за развитие на банковия бизнес.
Като проблем за Европа той изтъкна съществуването на твърде много банки и прогнозира бъдеща консолидация между „големи имена“.
Като друго предизвикателство той определи банкирането, в което финансовите институции трябва да приложат в своята практика иновативни идеи.
„Въпреки това те няма да вземат повече от 20% от пазара", цитира експертът проучване сред 405 европейски мениджъри, в което 83% са обявили, че се притесняват от технологичните промени.
„Голяма част от услугите ще станат дигитализирани и миграцията на плащанията ще е по-лесна, ако брандът се свърже с доверието на клиентите и и ще бъде по-добре експлоатиран от банките“, съветва Нейчев.
Той напомни, че 35% от банкерите декларират, че имат активни партньорства с fintech компаниите, но около 60% от тях гледат на тях само като на доставчик.
17:27 | 13.09.22 г.