Бюджетни сметки за фискален комфорт

Ноември и декември от няколко години са като "манна небесна" за общини, градове, кметове. Защото по традиция тогава правителствата харчеха като за последно. 

Това се очакваше да стане и през тази година, но предвид изненадващите за повечето анализатори данни от първия тур на президентските избори и съмненията, че кабинетът „Борисов“ може да подаде оставка, а бюджет 2017 г. да остане без вносител, над финансовия план на страната за следващата година надвисва сянка.

Действително септември е поредният месец, в който финансовото министерство обяви излишък в хазната, но въпросното превишение на приходите над разходите с 3,36 млрд. лв. (по данни от консолидираната фискална програма) буди редица въпроси.

От сметките на ведомството на Горанов е видно, че или данъчните постъпления са умишлено подценени, или забавянето на някои разходи цели да осигури солиден фискален комфорт.

Духът на бюджетна несигурност се допълва и от факта, че въпреки сериозното превишение на приходите над разходите за 2016 г., през следващия отчетен период ще има дефицит и това ще е осма поредна година на дефицит, а според прогнозите на кабинета дефицит ще има чак до 2019 г.   По-конкретно като буфер срещу евентуални предизвикателства пред икономиката до края на септември 2016 г. хазната е натрупала излишък в размер на 3,36 млрд. лв, което е 0,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за същия период. Някои анализатори дори твърдят, че размерът на превишението ще достигне до 1% от БВП.

Когато към това добавим и последния скандал около бюджет 2017, ситуацията съвсем убедително започва да прилича на „финансова стъкмистика“. Стойността на БВП за 2015 г., която е последната завършена година, записана в бюджета, е 86,373 млрд. лв., а официалната стойност на произведените от икономиката стоки и услуги за 2015 г. по данни на НСИ е в размер на 88,571 млрд. лв. Следователно БВП за 2015 г. в бюджета е занижен с 2,2 млрд. лв. спрямо официалната стойност. Тази сума се явява базова за 2016 г. и следващата 2017 г.

Ако използваме и занижения растеж за 2017 г. в размер на 2,5%, тогава БВП с официалните данни на НСИ би бил в размер на 94,747 млрд. лв., а не както е записано в бюджет 2017 – 92,395 млрд. лв.

"Използването на неактуални стойности на БВП за 2015 г. води до подценяване на БВП за 2017 г. минимум с 2,352 млрд. лв. При около 30% от БВП данъчни и осигурителни приходи се получава разлика от 700 млн. лв., които поради неизползване на актуални данни не са отразени в бюджета. Срещу тях могат да се направят разходи за 700 млн. лв. и това няма да промени целта за бюджетен дефицит“, коментира пред Investor.bg депутатът от ДПС Петър Чобанов.

Ако се направи по-детайлна дисекция на новите числа, става ясно, че по-високите приходи през 2015 г. се дължат изцяло на икономическото развитие, тъй като БВП нараства с близо 5 млрд. лв.

Данъчните и осигурителни приходи през 2015 г. нарастват само с 0,5% от БВП спрямо 2014 г, докато през 2013 г. спрямо 2012 г. нарастват с 1% от БВП, което означава, че събираемостта се подобрява повече през 2013 г. в относително изражение. Промяната по компоненти на разходите в БВП е много благоприятна за данъчните приходи, тъй като потреблението нараства с 2,9 млрд. лв., а инвестициите с  - 334 млн. лв. Износът пък намалява с 627 млн. лв., а вносът нараства с 493 млн. лв.

Според бивш финансов министър, който пожела да остане анонимен, подобно на 2014 г., управляващите ще прехвърлят приходи за следващата година, но това няма да стане чрез официална актуализация, както стана тогава. 

И това изобщо не е изненада. През последните години правителството харчeше ударно пари в края на календарната година. Нека не забравяме, че до края на 2016 г. остават по-малко от 2 месеца. Вероятно част от парите ще отидат за коледно увеличение на пенсиите, за финансиране на дефицитите на няколко болници, както и за подпомагане на европроекти на общините. Това поне са обичайните компоненти на предколедния PR. Да не говорим, че още през юли премиерът Бойко Борисов беше категоричен, че "правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала "Хемус". Малко след това обясни, че всъщност тези милиарди ще служат като буфер.

Очевидно повече яснота ще има едва в края на годината, в последния възможен момент.

Ако изобщо може да има добра новина, то тя е, че все още бюджетът разполага с механизми, които да редуцират харченето, поне донякъде. Така например кабинетът няма право да харчи повече от 1,5 млрд. лв., без санкция от парламента. За всички суми над тази ще трябва да получат разрешение от Народното събрание. А според Закона за бюджета парите от излишъка, които останат неизползвани до 31 декември, автоматично ще отидат във фискалния резерв. Не че не могат да бъдат извадени от там при нужда...

Има и още една добра новина - нивото на държавния дълг ще започне да се топи, защото няма да се излиза на международните пазари, а плащанията по падежите ще са от фискалния резерв.

За да бъде по-пълна картината, не бива да пропускаме факта, че за поредна година държавните разходи са сложени във фризера. До края на септември 2016 г. са похарчени едва 17%, или 438 млн. лв., от заложените 2,5 млрд. лв. за капиталови разходи.

Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) голямата част от обяснението за тези озадачаващи тенденции се крие в т. нар. европейски средства, които влияят все повече не просто на разходната политика на правителството (особено на капиталовите разходи), но и на бюджетното салдо. През 2016 г. са били заложени разходи за близо 2,7 млрд. лв. по европейските средства, а според новата рамка очакваното изпълнение ще е под 1,2 млрд. лв.

От друга страна пък свиването на разходите щеше да е похвално, ако водеше след себе си някакви реформи. Единственото, което се наблюдава като крайна тенденция, е увеличението на плащанията за издръжка на администрацията, но това, разбира се, не е обвързано с нейната оптимизация и за съжаление, продължава да опъва нервите на гражданите и бизнеса, а по производителност на труда все още сме на дъното на европейската общност.

По-притеснителното е, че в предизборните времена управниците смело развръзват кесиите, без да се замислят особено за последиците. Премиерът и министрите му ежедневно са ангажирани с откриване на пречиствателни станции, голф игрища, рязане на ленти на пътища, отбивки и какво ли още не. Защо се прави точно сега е ясно. Лошото е, че тези "удоволствия" са за сметка на данъкоплатеца, а ползите за гражданите някак си убягват.