Бюджет 2017 от една страна не е изненадващ, а от друга е разочароващ. Това заяви в предаването Boom & Bust на Bloomberg TV Bulgaria икономистът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев.
По думите му продължава да се наблюдава значително покачване на разходната част, особено за ведомства, които са доказали, че не са ефективни през последните години.
Според него няма воля да се преструктурират разходите – да се промени съотношението на капиталови разходи към разходите за персонал.
"Дори да не се съкращават разходи, да се види воля за промяна, но това не се случва с проекта на бюджета за следващата година", смята икономистът.
Той напомни, че сме поели задължение към НАТО разходите за отбрана до 2024 г. да бъдат 2% от БВП.
"За да го направим, можем да намалим разходите на МВР, където те са сериозно раздути", обяви като евентуално решение провеждането на по-радикална политика Георги Вулджев.
Изчисленията му показват, че това е ведомството, което харчи най-много пари и дори има повишение в разходите с 10%, в сравнение с 2016 г.
„Основните разходи отиват за персонал, а не за инвестиции и за подобряване на ефективността, като същевременно доверието на гражданите към полицията е най-ниското в Европа. Това е ведомството, което не работи добре, дори супер зле, а получава най-високо финансиране“, каза Вулджев.
От анализа му се разбра, че дефицитът е хроничен от 2009 г.
„Точно този факт показва, че държавата отказва да балансира бюджета в дългосрочен план, въпреки че има идеална възможност да го направи точно сега след излишъка. Още по-тревожно е, че хем не сме в криза, хем според Министерство на финансите е необходимо дефицитно харчене, коментира икономистът. – За икономическите субекти най-големият проблем е, че дефицитното харчене избутва реално частните инвестиции – колкото повече държавата харчи, толкова по-малко ще харчи частния сектор, защото за да разполага с пари тя трябва да вземе пари от него, което може да се случи или с по-високи данъци или чрез вземането на заеми, което ще доведе до вдигането на лихвените проценти. За частните спестявания няма добри проекти, но има добър правителствен дълг.“
Вулджев обясни и друг факт, според който „държавата винаги има предимство пред частните инвеститори, защото нейният дълг винаги се смята за по-сигурен – той няма как да фалира, а при ниската доходност по кредитите банките предпочитат да заложат на по-сигурно, колкото и тя да е минимална“.
По повод разминаването на данните в Бюджет 2017 и грешните изчисления, открити от депутата от ДПС Петър Чобанов, Георги Вулджев е убеден, че „не би било изненадващо да видим счетоводни трикове от страна на финансовото ведомство, въпреки че едва ли са го направили нарочно, тъй като грешката може лесно да се установи“.
Очакванията на икономиста по повод увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) догодина на 460 лв., са „че тя по-скоро ще създава бариера пред пред маргиналната работна ръка, която е ниско квалифицирана, ще се окаже и праг пред младежката безработица, която ще бъде задълбочена“.
„В средносрочната бюджетна рамка е записано, че минималната работна заплата ще бъде повишена само веднъж догодина и след това ще бъде замразена за две години по идея на Министерство на финансите. През последните години МРЗ расте със сериозни темпове и изпреварва ръста на средния доход. Минималните осигурителни плащания също ще се увеличат и това ще доведе до увеличение на разходите за бизнес, което може да доведе до съкращения, а очакваното понижение на безработицата няма да е толкова сериозно“, прогнозира Вулджев.
Той е на мнение, че това впоследствие ще доведе до по-ниска производителност и съответно до по-нисък икономически растеж.
Според него това ще навреди на държавните финанси и тази политика е „контрапродуктивна – от една страна Министерство на финансите разчита на по-висока събираемост и в същото време въвежда политики, които ще навредят на тази събираемост и на икономическия растеж.
Той смята, че прогнозите за икономическия растеж не са оптимистични и реалистични, като се разчита на повишение на потреблението.
„Дори в глобалния икономически контекст, в който се намираме, на спадащи нива на международна търговия, можем да очакваме намаление на икономическата активност“, посочи икономистът от ЕКИП.
Той е озадачен, защо в Бюджет 2017 няма опция за приватизация на държавни предприятия, каквато е политиката на финансовото министерство от 2012 г.
Повече от разговора вижте във видеото!
23:27 | 10.09.22 г.