Цифрите в Бюджет 2017 са напълно реалистични, а разликата в старата и нова оценка на НСИ за ръста на номиналния размер на БВП е пренебрежимо малка. Това обяви пред журналисти финансовият министър Владислав Горанов. Изказването беше направено по повод твърденията на депутата от ДПС Петър Чобанов, че сметките на Горанов са неточни.
Днес депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси приеха на първо четене Бюджет 2017.
Според Горанов тезата, че има едни скрити приходи в бюджета не е коректна.
За 2017 г. предлагаме реален растеж на БВП между 2,5% и 3%, обясни министърът. Нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление до 7,3%. В средносрочен план се очаква безработицата на намалее до 6,5% до 2019 г, а съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25 на сто", обясни още финансовия министър.
Беше приет за 2017 г. дефицит в размер на 1,4% от БВП или 1,33 млрд. лв. Приходите пък ще бъдат с близо над 2,4 млрд. лв. повече спрямо заложеното за 2016 г., а разходите - с 2 млрд. лв. повече. Със 7,8% повече ще бъдат данъчните приходи и постъпленията от осигуровки.
Заложените пари за съфинансиране на европроекти са 1,5 млрд. лв. За отбрана пък ще бъдат похарчени с над 700 млн. лв. повече.
Разходите за заплати на държавната администрация също скачат с 10%, или с близо 400 млн. лв.
Без съществени дебати беше приет бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г.
Повишението на минималната работна заплата от 420 лв. на 460 лв. не се хареса на бизнеса. Представителят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров заяви, че е нужен механизъм за такива промени, който да измерва производителността на труда. От БТПП не са съгласни и със средното увеличение на минималните осигурителни доходи с 2,6% вследствие на увеличаването на минималната работна заплата.
От БСП също не останаха доволни от приетите разпоредби. Според депутата от левицата Румен Гечев с гласуваните промени социалната поляризация се задълбочава, а средната класа ще бъде натоварена с по-големи плащания.
От 1 януари догодина размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ ще се увеличи с един процентен пункт до 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г. Като 10,5% ще се плащат от работодателя, а 8,3% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. предложеният размер на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13,8%. В законопроекта се предлага от 2017 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ да се увеличи с 20 процентни пункта – до 60,8% за родените преди 1 януари 1960 г., и до 55,8% за родените след 31 декември 1959 г.
С проекта се предлага диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., съобразно облагаемия им доход за 2015 г. Минималният осигурителен доход за земеделски стопани се запазва на 300 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход – 2600 лв.
Експресно и без дебати депутатите приеха и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков основният приоритет, заложен в разчетите, е намаляването на здравните неравенства.
Бюджетът на касата за 2017 г. е с 247 млн. лв. повече спрямо 2016 г. Предвидени са приходи и трансфери за 3,452 млрд. лв.
Здравноосигурителните приходи са в размер на 3,413 млрд. лв., от които 2,279 млрд. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1,134 млрд. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са със 158 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г. Предвидените трансфери за здравно осигуряване са 1 млрд. лв. За неданъчни приходи са предвидени 15 млн. лв., които са с 450 хил. лв. повече спрямо заложените през 2016 г.
20:11 | 09.09.22 г.