Националният съвет за тристранно сътрудничество днес ще проведе първата си среща, на която социално-икономическите партньори ще разгледат три законопроекта – за държавния бюджет за 2017 г., за бюджета на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Ще бъде обсъден и проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
„Безспорно предприетите или непредприети действия и реформи ще се отразят задържащо на ръста на заетостта и ще направят трудно наемането на нискоквалифициран персонал“, коментира пред БНР вдигането на минималната заплата на 460 лева от 1 януари 2017 г. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според него обясненията към работодателите са, че икономиката е във фаза на растеж, че има рязко увеличаване на заплатите, запазени са класовете, макар че само в нашата страна има проценти за прослужено време. "Но в Румъния икономическият ръст е 6%, а в България – 3%, а може да бъде по-голям, ако не се неглижират тези наши предложения“, посочи председателят на АИКБ и критикува правителството за липсата на реформи.
По думите му слабите места на бюджета са, че е заложен дефицит.
„Кризата е далеч зад гърба ни, икономиката се развива сравнително добре, въпреки това продължаваме да планираме бюджети с дефицит, каквито има, когато икономиката върви надолу. Когато икономиката върви нагоре, бюджетът като минимум трябва да е балансиран. Тази година той ще е такъв и това е добра база и основа да се предвиди балансиран бюджет“, препоръча Велев.
Той смята, че „технократично погледнато, бюджетът за 2017 година е направен добре - макроикономическите прогнози са добри, планирана е добра събираемост на приходите, пререразпределението през бюджета на БВП се запазва под 40%, запазват се данъците, като изключим ръст на осигуровките за пенсия с 1 пр. п., което беше договорено в минал период“.
Определението на Васил Велев за най-важния финансов закон на държавата е, че в бюджета се оглеждат пропуснатите възможности на отложените реформи и то в много сфери като сигурността и отбраната.
„Отново има ръст в разходите за отбрана и сигурност. Ръстът в отбраната е огромен – при липсата на военна доктрина това въоръжаване за сметка на отказ от по-сериозно увеличение на разходите за образование, наука и култура за нас е незащитимо. Инвалидните пенсии отново растат. Виждаме и отказ от административна реформа”, посочи слабостите на бюджета представителят на работодателската организация.
Велев е на мнение, че единствено управлението на дълга е по-добро.
„В края на следващата година ще имаме много по-нисък държавен дълг, отколкото в края на тази, но това се получава, защото фискалният резерв ще се използва за погашения по дълга. Проблемът е в бюджетния дефицит, защото ако ги нямаше тези 1,3 млрд. лева, които са превишение на разходите над приходите, ситуацията с дълга щеше да бъде още по-добра. Щеше да има по-голямо погашение на дълга, без да се емитира нов, да се намалят лихвените плащания, защото ниският дълг не е самоцел“, обясни представителят на работодателската организация.
Велев напомни, че лихвите по дълга са над 800 млн. лева - средства, които могат да бъдат използвани за образование и наука.
Преди провеждането на преговорите на Националния съвет за тристранно сътрудничество своята позиция от страна на синдикатите изрази и президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
По думите му “никой не е искал да се договори механизъм за определяне на минималната работна заплата, а това е била маневра, с която се цели избягване на темата за нейното увеличение и вдигане на шум”.
„При всяко вдигане на минималната работна заплата се говорят едни и същи неща – за загуба на работни места и фалити. Минималната работна заплата отива единствено и само за потребление. От нея никой не трупа, никой не инвестира и не прави капиталови разходи, а потреблението означава растеж“, заяви Манолов и препоръча да се заложи на вътрешното потребление.
Той е категоричен, че проблемът на България отдавна е ясен – доходите.
Синдикалният лидер не намира проблем във формирането на бюджет с дефицит и дори смята, че дефицитът трябва да е малко по-висок, но да се вземат мерки за увеличаване на приходите.
“В Бюджет 2017 няма достатъчно политика в подкрепа на доходите. Увеличението на бюджета за култура няма да стигне за нищо, бюджетите за наука остават практически същите, има проблеми с финансирането на НК "Железопътна инфраструктура". Нашата система на отбрана е такова оперетно нещо, че там въобще не виждам смисъл да се полагат усилия за сегашния ѝ вид. Сега това е глупаво харчене на средства”, емоционално посочи липсата на сериозни аргументи в разпределението на публичните финанси лидерът на КТ „Подкрепа“.
Димитър Манолов определи бюджета за 2017 година като “бюджет на инерцията” и допълни, че в него със сигурност трябва да се направят вътрешни размествания, без драматични числа, особено в науката и културата. Синдикалистът съобщи, че на 1 ноември БАН и Селскостопанската академия излизат на протест заради орязания си бюджет.
Увеличението с 1 пр. п. на осигурителните вноски за пенсия, което е 3% върху доходите, няма да реши проблема с дефицита в бюджета за Държавното обществено осигуряване, убеден е Манолов, защото така според него „само малко ще намали дефицита в ДОО, но няма да е решаващо“.