Андрей Шотов е изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на ПОД „Бъдеще“. В ръководството на компанията е от октомври 2003 г. Роден е на 18 юли 1963 г. в гр. София. Висшето си образование получава от Икономическия институт „Карл Маркс“, днес УНСС. Андрей Шотов е и член на управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
С г-н Шотов поговорихме за финансовите резултати на пенсионносигурителните компании и управляваните от тях фондове преди проверката на активите им, за самата оценка, а и за предизвикателствата пред пенсионната система, които не са малко. Ето какво коментира той за читателите на Investor.bg:
- Г-н Шотов, пенсионноосигурителните дружества навлязоха в процедурата по проверка на активите с 9% годишен ръст на балансовите активи на управляваните от тях фондове до рекордните 9,856 млрд. лв. към 30 юни 2016 г. Печалбата леко расте на фона на спада на приходите. На какво отдавате ръста на активите и по-ниските приходи?
- Българската икономика вече расте с по-високи темпове и това вече се усеща и на микрониво. Безработицата се понижава и заетостта расте. Доходите също се повишават. Всичко това води до увеличение на броя на осигурените лица и на обема на осигурителните вноски във всички пенсионни фондове, при което активите ни се повишават. Когато се разкриват повече работни места, когато доходите растат, съответно - има и повече средства, които да се спестяват целево за допълнителни пенсии.
Спадът на приходите се дължи основно на по-ниските такси, които пенсионноосигурителните компании събират от началото на годината. Знаете, че преди две години беше прието те да бъдат намалявани поетапно всяка година до 2019 г.
- Към 30 юни 2016 г. пенсионните фондове държат с 1 млрд. лв. повече парични средства. Защо се държи толкова кеш, а не се инвестира?
- Има няколко основни причини. Първо, експанзионистичната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) посредством ниския основен лихвен процент. Тази политика води до ниски лихви по държавните ценни книжа (ДЦК), облигациите и банковите депозити. В същото време немалко от акциите на фондовите борси вече са надценени, т.е. цената им е висока. В тази обстановка пенсионните фондове предпочитат да се въздържат от инвестиции и да поддържат по-висок дял парични средства.
Ще ви дам пример. В някои случаи лихвите по банковите разплащателни сметки са съизмерими с тази по срочните банкови депозити и ДЦК, които все пак са по-малко ликвидни инструменти от разплащателните сметки. Така осигуряваме същата доходност на клиентите ни при по-ниска степен на риск.
Второ - нестабилната обстановка в Европа след Brexit (излизането на Великобритания от Европейския съюз – бел. ред.). Подобни събития внасят несигурност сред пазарните участници и немалко институционални инвеститори, каквито са и пенсионните фондове, предпочитат да не излагат на излишен риск средствата на осигурените лица, като се освободят от инвестициите си в ценни книжа и увеличат паричните си наличности. Това е обичайна практика в такива моменти.
Трето, несигурната регулаторна среда. Част от периода, в който се наблюдава ръст на паричните наличности във всички фондове, съвпада със законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Известно е, че в първоначалния му вариант бяха предвидени нови сериозни ограничения в инвестициите на пенсионните фондове в ценни книжа и това беше разчетено от част от фондовете като сигнал да се подсигурят и да се подготвят за тези ограничения.
Всяка реформа в нормативната уредба оказва влияние върху инвестиционната политика на пенсионните фондове. Като големи инвеститори ние планираме действията си внимателно и се стремим да не правим резки движения по отношение покупко-продажбите на ценни книжа, за да не въздействаме върху цената в едната или другата посока, в зависимост дали сме купувачи или продавачи. По този начин не излагаме на излишен риск средствата на осигурените лица.
- Как стоят нещата конкретно при ПОД „Бъдеще“ и управляваните от него фондове?
- Видно от статистиката на Комисията за финансов надзор и отчетите, активите ни растат и поддържаме стабилна доходност. Не правим резки скокове нито в едната, нито в другата посока. Стремежът ни е да минимизираме риска и да поддържаме стабилна положителна доходност за средствата на осигурените лица. По подобие на целия сектор и заради причини, които вече изброих, универсалният и професионалният фонд на ПОД „Бъдеще“ увеличават своите парични средства към 30 юни 2016 г. за сметка на вложенията си в ценни книжа.
- Средата на август е. Мина месец от началото на прегледа на активите в небанковия финансов сектор. Какво се случва? Гладко ли върви процесът както по отношение на независимите външни оценители, така и спрямо комуникацията с КФН?
- Процесът върви гладко и осигуряваме пълно съдействие на външните оценители. Движим се по утвърдения от Управляващия комитет план. Като строго регулирана индустрия, която е подложена на непрестанен мониторинг на всяка своя крачка, ние сме в непрекъснат режим на проверки и винаги сме били готови.
- Какво очаквате да се случи след оповестяването на резултатите през декември?
- Очакванията ми са да се потвърди, че капиталовият стълб в пенсионната система работи стабилно и че пенсионните компании се отнасят към своите ангажименти към осигурените лица с грижата на добри и лоялни агенти на техните спестявания за пенсия. Ако това не беше така, то финансовият регулатор отдавна би трябвало да го е забелязал, оповестил и предприел нужните мерки. Във всеки един момент, всяка една стъпка и всяка една инвестиция на пенсионните фондове се докладват на регулатора. От 2002 г. досега пенсионните дружества сме изплатили пенсии за около 1 млрд. лева на осигурени лица и сме доказали своята жизнеспособност.
Със или без тези извънредни проверки, пред нас стоят два съществени проблема от регулаторен характер, които изискват решение по законодателен път при активен обществен диалог - уреждането на фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб и разширяването на възможностите за инвестиции на пенсионните фондове посредством създаването на т.нар. мултифондове.
Ние вече сме отправили конкретни предложения в тази посока. В това число в Министерство на финансите сме внесли становище с мотивирана експертна оценка и предложения за девет различни възможности за свободен избор на лицата, придобили право на пенсия от универсалните пенсионни фондове при запазване на правата на наследниците.
Може би най-добрият вариант е натрупаните средства в универсалните фондове да се изплащат под формата на срочна пенсия с максимум 10-годишен период. Това би осигурило един по-плавен преход от неминуемо по-високия доход в активния трудов период на осигуреното лице към дохода от пенсии и ще обезпечи по-адекватно финансовите нужди на лицето, които в ранния пенсионен период безспорно са по-големи.
Вярвам, че в един активен диалог с държавата, работодателите и синдикатите, можем да постигнем консенсусно решение, което да е в интерес на осигурените лица и да гарантира стабилността на техните средства в капиталовия пенсионен стълб.