Преди 7-8 г. дигиталната банка беше футуристична прогноза с неясен хоризонт. От 2009 г. досега те вече са реалност, а бъдещето на модела на банкирането са иновациите, които ще го променят. Около това мнение се обединиха участниците в третия годишен финансов форум „Иновации“, организиран от Асоциация Банка на годината и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
„Три са основните фактора, които могат да бъдат откроени и които влияят на бизнес модела на банките“, посочи главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на СиБанк, мениджър за България на KBC Group и председател на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.
Според него на първо място са клиентите на банките.
„Те са съвсем различни. Дори и да сме изостанали, трябва да си дадем сметка, че технологиите са вече част от ежедневието на нашите клиенти. Те са информирани и са сериозно предизвикателство за банковия модел“, обясни Андронов.
На второ място той открои ефективността, която притиска банковия сектор, а тя ще бъде постигната чрез финансовите иновации и технологии. Като пример той даде най-голямата скандинавска банка Nordea Bank, която е сред най-ефективните банки в Европа със съотношение разходи към приходи от 44%, постигната с пълна дигитализация, пълно използване на ресурсите на модерните технологии.
Третият фактор, който влияе на смяната на модела на банкирането, по думите на Андронов е времето. За финансови иновации при автомобилите са били необходими 68 г., за кредитните карти - 28 г, за телевизията - 22 г. , за Фейсбук - 3 г.
„Това, което се променя, е самата промяна, тя се случва много по-бързо. Много големи компании, които изпуснаха момента на технологичните промени, са вече в миналото“, заяви Андронов, давайки за пример финландската компания Nokia.
Според него това, което не можем да игнорираме, е мисленето на интернет поколението. 35% са готови да живеят без банките изобщо, посочи той. По думите му предизвикателството пред банките са компаниите за финансови услуги.
Позовавайки се на проучване на консултантската фирма McKinsey, той отбеляза, че през 2015 г. общите инвестиции във финансови технологии надхвърлят 20 млрд. долара. Половин милион души работят в сектора на финансовите иновации и финансовото посредничество.
„Те коренно променят правилата на играта. Голяма част от компаниите вероятно ще фалират, но и малкото, които оцелеят, ще маркират нови правила за банкиране“, подчерта изпълнителният директор на СиБанк.
„Ефектът от финансовите посредници, които не са банки, е грандиозен. България е около 10 г. назад от тази тенденция. Но истинският въпрос е наистина ли са 10 г. Това никой не знае“, посочи още банкерът. Според председателя на Асоциацията на банките в България предимствата на финансовите компании са липсата на регулации, на стари информационни системи и продукти и наличие на нови разработки, които могат да бъдат съвсем близо до клиентите. Но броят на фалитите при тях е изключително голям, което се дължи именно на това, че не са регулирани.
„Те не са готови за регулиране, техният бизнес модел няма да издържи, ако някой ден политиците се събудят и решат да ги регулират“, обясни Андронов.
„Интересен е и другият елемент - т.нар. обработка на база данни“, посочи той. „Там се появи новият проблем доставчиците да използват база данни за финансиране и създаване на продукти. Интернет на нещата е нещо, което на никой вече не е непознато. Остава въпросът - колко време ще отнеме това в България. Не сме авангардът на технологиите, но промени се правят. Големите въпроси няма да се решат на наша територия. Битката за оцеляване е интензивна в международен план. Банките са под натиск заради лихвената диета, която продължава прекалено дълго“, подчерта той.
„Затова еволюция ще има“, заяви от своя страна главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Харпарцумян, според когото промените във финансовите услуги няма да са революционни.
„По-скоро еволюцията ще бъде ускорена. Биткойнът беше някаква надежда, писа се как ще избие всички банкови услуги, а той изгоря в сини пламъци. Същевременно технологията в основата на биткойна много вероятно ще предизвика промени в счетоводството и в системите на разплащане. Няма да бъде като изчезването на динозаврите, ще бъде една поредица от бързи мачове, в които ще се решават проблеми. Биткойнът като валута изчезва, но като технология остава“, подчерта той.
Според него, бъдейки в периферията, има привилегията да се учи от грешките на другите.
„Ако се учим по-бързо, по-добре. Ще видим развитие на пазара в някои сфери на финансовите услуги. Нашият пазар е ембрионален, което ни защити през 2008 г. Както прескочихме чековете и минахме направо на кредитни карти, така и сега може да се възползваме от някои предложения на бъдещето“, обясни банкерът.
Мнението му сподели и главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова, според която пред банките предстоят интересни години.
„Ключовата роля на иновациите никой не може да я оспори. Факт е, че потребителите по всяко време са онлайн и банките трябва да се приспособяват. Ако сравним интернет банкирането в Европа, в България то е под 5%, докато средното ниво за Европа е 46%. Това ни дава преимуществото да направим по-адаптивни продукти, които да се впишат в нашите местни реалности. Онлайн банкирането в световен мащаб нараства с 35% . Посоката, по която работим, е възможност за достъп до банкови продукти и услуги чрез всички канали в една обща дигитална екосистема. За банките това е бъдещето, което ние виждаме и останалите по-развити банки в Западна Европа вече са достигнали“, обясни тя.
Според нея характерното в България е, че клиентите все още наблягат на традиционните офиси за търсене на информация и обичайните продукти и услуги, като остават далеч от мобилното банкиране. По думите й голямата разлика е сигурността, защото цялата тази революция или еволюция води до големия въпрос за доверието и сигурността на системите на банките и защитата на техните потребители.
„Къде търсят информация клиентите на банките? 70% от хората търсят по традиционни канали, като например отиват директно в офисите на банката. Дигитализацията цели клиентите да бъдат по-удовлетворени. Стремим се продуктите да са прости, персонализирани, а услугите да са автоматизирани и да са достъпни по всяко време и от всяка точка на света. Новите технологии трябва да водят към персонално отношение към клиентите“, подчерта Петя Димитрова.
Един от основните проблеми според Ираван Хира, производител на софтуерни системи за банките и генерален директор на Hewllet Packart Enterprise, България, е фактът, че потребителите много трудно се ориентират в потока от информация, те искат насока, имат нужда от някакъв съвет.
„Потреблението е ключът не само в банковата сфера. Най-важното нещо е персонализацията, а цифровизацията е само средство да постигнем целите си. Най-важното нещо не е самата промяна, а скоростта на промяната или колко бързо идеята се превръща в продукт“, обясни той.
17:30 | 13.09.22 г.