Какво предлагат с въвеждането на 9 вида пенсии частните фондове?

Частните пенсионноосигурителни дружества предлагат да бъдат въведени в законодателството девет вида пенсии – пожизнени и срочни, с право на унаследяване. Различните видове са разписани в становището на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване във връзка с предложените от Министерството на финансите последни промени в Кодекса за социално осигуряване.

Становището е внесено в Министерството на финансите, коментира на пресконференция Никола Абаджиев, председател на асоциацията на пенсионните фондове, на която документът беше представен.

Припомняме, че в края на април финансовото министерство предложи допълнителните пенсии, изплащани от фондовете, да са пожизнени и да се изплащат от общ пул, а не от индивидуалните партиди на осигурените лица. Партидите се предлага да се прехвърлят в общ пул с приключване на фазата на натрупване на средства и стартиране на изплащането на пенсиите, а след настъпване на фазата на изплащане наследниците на починал пенсионер да не могат да наследяват средствата. Основният мотив на министерството е да се сподели рискът от по-продължителното преживяване след пенсионна възраст между осигурените лица.

Дружествата предлагат в становището си да се въведат три вида допълнителни пожизнени пенсии за старост, измежду които осигурените лица да могат да избират – допълнителна пожизнена пенсия за старост, допълнителна пожизнена пенсия за старост с гарантиран период на наследяване и допълнителна пожизнена пенсия за старост с право на наследяване.

Четвъртият вид пенсия, който предлагат частните фондове, е допълнителна срочна пенсия за старост с гарантиран размер. Предлага се и еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида на дадено осигурено лице при трайно намалена работоспособност над 89,99%, както и еднократно или разсрочено изплащане при пенсиониране, по избор на осигуреното лице.

Дружествата предлагат и три вида наследствени пенсии – еднократно или разсрочено изплащане на натрупаната партида на наследниците на починало лице, което все още не е пенсионер, еднократно или разсрочено изплащане на наследниците на починал пенсионер и наследствена пенсия на наследниците на починал пенсионер.

Що се отнася до унаследяването, от дружествата са категорични, че натрупаните по индивидуалните партиди средства са частна собственост и само осигурените лица имат право да се разпореждат с тези средства, коментира Даниела Петкова от ПОК „Доверие“. С предлаганите законови промени се нарушава характерът на частна собственост на тези пари, подчерта тя.

Петкова призова всякакви законодателни промени, свързани с пенсионната система, да се правят в диалог, и да се приложат международните практики, които съществуват в държавите с развито пенсионно осигуряване. Там хората имат право да избират измежду няколко вида пенсия, да ползват част или изцяло парите си по партидите, както имат и право на унаследяване на средствата.

Петкова посочи, че дружествата са готови да изплащат пенсии. Всеки, който твърди, че дружествата нямат такава възможност, не казва истината, посочи тя. При всички дружества при започване на изплащането на пенсия, без значение дали е срочна, или не, има актуализация на всеки три месеца, при някои актуализацията е всеки месец. Актуализацията е минимум с техническата лихва или над нея в зависимост от реализираната доходност от инвестиции, обясни тя.

Никола Абаджиев подчерта, че от 2002 г. досега пенсионноосигурителните фондове са изплатили около 1 млрд. лева на осигурени лица, които са се пенсионирали, както и на Националния осигурителен институт (НОИ) във връзка с прехвърлянето на партиди.

От пенсионните фондове призовават да не се бърза с приемането на този законопроект, а промени в законодателството да се правят след приключването на прегледа на активите на дружествата. Според тях един проблем в законодателството не може да се реши, като се създава нов проблем.

Предложените промени, според асоциацията на частните пенсионни фондове, противоречат на европейското законодателство. Постоянно променящата се правна рамка внася несигурност и води до сътресения в бизнес стратегиите на дружествата. Не е направена и оценка за въздействието от тези промени, а няма и оценка на предишните промени от края на 2014 г. и с наредбата от 2015 г., пише в становището.

Според асоциацията част от предложените промени – глоби, мерки за ограничаване на лицензи и т.н., ще доведат до административен произвол. Дружествата смятат, че се прехвърлят и надзорни функции на КФН към банките попечители, както и че се увеличава административната тежест върху дружествата.